Определение № 501 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 вр. с чл. 274, ял.3, т.1 ГПК. М. Н. П. и М. С. К. са подали частна жалба против определение № 120 от 7.05.2008 г. по гр.д. № 214 от 2008 г. по описа на Окръжен съд, гр. С., с което е оставено в сила определение № 1* от 7.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Старозагорския районен съд. В жалбата излага доводи за неправилност на определението, считайки ,че не следва да внесат държавна такса по данъчна оценка определена в размер на 599 053,80 лева за имот пл. № 3* а да заплатят таксата върху данъчната оценка на имот пл. № 3* който притежават. Представят изложение, в което подържат, че допускането на касационно разглеждане на атакуваното определение следва да стане при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответника “В” А. е представил отговор, в който изразява становище по спорния въпрос и счита, че държавната такса следва да се определи на база действителното състояние на имота, който се претендира в исковата молба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274,ал.3, т.1 вр. с чл.274, ал.1 т.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Представено е изложение в което се подържа, че касационната проверка на определението е допустима в хипотезата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, считайки ,че са налице обстоятелствата по посоченият текст поради липса на съдебна практика по приложението му. Настоящия състав намира, че касационната проверка е допустима. С атакуваното определение Окръжен съд, гр. С. се произнася по частната жалба на М. Н. П. и М. С. К. подадена по реда на чл.70, ал.2 ГПК /чл.56, ал.2 ГПК отм./ срещу цената на иска, определена от Старозагорския окръжен съд върху ¼ от данъчната оценка по представеното допълнително удостоверение № 2408/000001 от 2.01.2008 г., издадено от община “., в което е посочена данъчната оценка на обекта на исковата молба, а именно ревандикация на ресторант “Л” в размер на 599 053,80 лева. Държавната такса се определя върху данъчната оценка на имущественото право, което се претендира, а в слручая е правото на собственост и ревандикация на ресторант “Л”, а не на терена върху който той е реализиран. Правилно въззивният съд се е съобразил именно с тази оценка. Цената на иска правилно е определена върху данъчната оценка на ресторанта, поради което и потвърждаващото го определение на окръжния съд е правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,