Определение № 547 от 03.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 59/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. от[населено място] чрез адв. М. Ш., срещу решение № 82от 21.10.2010г по гр.дело № 147/2010г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено бракоразводно решение №67 от 20.05.2010г на Тутраканския районен съд в обжалваната част относно предоставянето на родителските права, издръжката за малолетното дете след прекратяване на брака и ползването на семейното жилище. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, формулирани са два въпроса. Ответницата по касация С. Х. е заявила становище, с което оспорва основанията по изложението. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана със собствената преценка на касатора относно фактите, явяващи се от значение при предоставяне упражняването на родителските права и не е формулиран конкретен въпрос по тълкуване или противоречиво прилагане на цитирания чл. 59 ал.4 от СК. Така поставен, първият въпрос по изложението „съдът да предостави упражняването на родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето”, няма връзка и с възприетата по делото фактическа обстановка, а оттук и с решаващите изводи на въззивния съд кой от двамата родители е по- пригоден еднолично да упражнява родителските права в интерес на детето. Не се сочи кой от решаващите изводи на въззивния съд е формиран в противоречие с цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974г. За случай, при който бащата е трайно установен на работа в чужбина и претендира упражняването на родителските права върху детето ,за да бъде то отглеждано от неговите родители(баба и дядо),роденото от брака дете е от женски пол, на петгодишна възраст ,налице са възможности и готовност от страна на майката лично да полага дължимите грижи ,а негативните твърдения на касатора за нейните качества са останали недоказани, изводите на съда са в съответствие, а не в противоречие с цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974г. ,включително по въпроса за предоставяне на семейното жилище за ползване въззивният съд е съобразил задължителната практика по прилагането на института. Не е съобразен с предмета на спора и съдържанието на обжалваното решение и въпроса следвало ли е в бракоразводния процес да се присъди на бащата издръжка „една година назад от депозиране на исковата молба”,при положение ,че с бракоразводното решение родителските права се предоставят на другия родител ,а издръжка е присъдена предвид това решение ,считано от влизането му в сила. Във връзка началния момент при служебното присъждане на издръжка след развод ,цитираното от касатора решение №103/1971г на ОСГК, както и т.17 от ППВС №5/1970г имат предвид периода между постановяване на решението и привеждането му в изпълнение относно родителствите права ,т.е не съдържат разрешението, което касаторът претендира и по отношение на което изтъква противоречие. Ако касаторът е считал ,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исканията му извън кръга въпроса ,по които съдът се произнася служебно при развод ,следвало е да поиска допълване на решението.Съображенията ,че не била присъдена издръжка за времето преди предявяване на иска ,когато детето е отглеждано от родителите на касатора, не са касационен довод, нито основание за допускане до касационно обжалване .Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с предмета на въззивната жалба, съобразено е и със задължителните указания по тълкуването на закона и константната практика. Противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 не е налице, нито основание за допускане до обжалване по формулираните от касатора въпроси. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.