Определение № 130 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез пълномощника ю.к. И. Л.,[населено място] срещу решение от 14.06.2010 год. по гр.д. № 201/2010 год. на Софийския окръжен съд, с което след като е отменено решение от 22.10.2009 год. по гр.д. № 13/2009 год. на Е. Пелинския районен съд, е постановено ново решение, с което предявеният от „Р. /България /” Е.,[населено място] срещу С. Г. С., действащ лично и като [фирма],[населено място] и Д. С. С., действаща лично и със съгласието на майка си Е. Б. Ш. от[населено място] иск за обявяване за недействителен по отношение на банката на договор от 3.09.2007 год. за покупко-продажба на недвижим имот в[населено място], сключен между ответниците с нотариален акт №194, том ІІІ, рег. № 3934, е отхвърлен. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД да бъде уважен. Претендират се разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответниците по касация С. Г. С. и Д. С. С. чрез адв. Й. Ц., оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са и основания за допустимост на касационното обжалване по въпроса в чия тежест е оборването на законовата презумпция / случая на законовата презумпция по чл. 135,ал.2 ЗЗД/. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представеното с изложението Решение № 1161/26.07.2002 год. по гр.д. № 732/2001 год. на ВКС, ІV г.о., според което при оборима законова презумпция, оборването й е в тежест на онзи, който твърди нещо различно от онова, което законът предполага. С оглед на това, по този въпрос е изпълнен допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и касационно обжалване по него следва да бъде допуснато. По останалите въпроси / т.2 и т.3 от изложението, касаещо основанията за допустимост на касационното обжалване/ касаторът не е посочил и обосновал допълнителен критерий по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. С оглед на това тези въпроси не следва да се обсъждат. Съобразно изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.