Определение № 66 от 04.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1274/2016 г.

Постъпила е молба от касатора - едноличен търговец, за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 5 247.04 лв. за разглеждане на касационната му жалба, като молителят поддържа, че са налице основанията по чл.83, ал.2, т.т.1, 2, 4 и 7 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените доводи, намира че молбата се явява неоснователна: Съобразно константната задължителна практика на ВКС, споделяна изцяло и от настоящия състав, когато не е налице някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, на чл.84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 от ТЗ/, то търговецът /ЕТ или юридическо лице/ дължи заплащане на дължимата държавна такса предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК. Нормата на чл.83, ал.2 от ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които осигуряват реализация на тази търговска печалба. Невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита - с иницииране на производство по установяване на неплатежоспособност и реализиране на права, респ. събиране на вземания по реда на универсалното принудително изпълнение при открито производство по несъстоятелност. В този смисъл молбата на [фирма] по чл.83, ал.2 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,