Определение № 9801 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх.№ 11252/19.07.2024 г., подадено от Д. И. Т., чрез процесуалния му представител адвокат М. Стоянова, за изменение на решение № 8690/11.07.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдебният състав е уважил заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност и е присъдил разноски за платено адвокатско възнаграждение в намален размер от 10 000лв, като с търсеното изменение на съдебния акт се претендира тяхното присъждане в пълен размер от 21 005лв. Насрещната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно уведомен, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на искателя и данните по делото, приема, че искането е подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, но е недопустимо, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, е оставено в сила решение № 716/07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 489/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград, 10-ти състав, и ДФЗ е осъден да заплати на Д. И. Т. сумата от 10 000лв, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. От данните по делото се установява, че направените от настоящия искател разноски за платено адвокатско възнаграждение за развилото се по реда на чл. 208 и сл. АПК производство, са претендирани още с отговора на касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ, и с депозирано на 03.06.2024 г. по делото, писмено становище от процесуалния представил на Д. И. Т., както и в проведено на 04.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото. Действителното заплащане на така претендираните разноски е доказано чрез представянето на договор за правна защита и съдействие, и извлечение от банковата сметка на осъществилия процесуалното представителство на искателя, адвокат, но без по делото да е представен списък на разноските. Същевременно, съгласно субсидиарно приложимата в случая разпоредба на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Правилото е доразвито в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, ОСГТК, според която молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Изложеното, наред с безспорната фактическа установеност по делото за липсата на представен от Д. И. Т. или процесуалния му представител /представители/ списък на разноските, налага извода, че не е налице предвидената в чл. 80 ГПК и цитираното тълкувателно решение на ВКС, абсолютна процесуална предпоставка, предпоставяща правото на страната на поиска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Приложените по делото доказателства за платено адвокатско възнаграждение не заместват списъка на разноските по чл. 80 ГПК дори когато, както в случая, е направен само един разход в производството. Установеното от съдебния състав ненадлежно упражнено право да се поиска изменение на решението в частта му за разноските, обуславя извод за недопустимост на искането, което налага оставянето му без разглеждане. Релевираните в искането, подробни доводи относно дължимостта на платеното адвокатско възнаграждение в пълния претендиран от страната размер, при подадено недопустимо искане за изменение на решението, не следва да бъдат обсъждани. По аргумент от чл. 248, ал. 3, изречение второ ГПК във връзка с чл. 223 АПК, настоящото определение не подлежи на ожалване. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,