Определение № 3859 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2026 г.

Образувано е по частна жалба на С. В. Н. чрез адв.Х. Банов срещу Определение № 37064 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 9925/2025 год. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на С. В. Н. за допълнение на определение № 32793 от 07.10.2025 год. постановено по адм. д. № 9925/2025 год. на Административен съд София-град в частта за разноските като съдът да се произнесе изрично в диспозитива по отношение на искането за присъждане на разноски. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при наличие на явна необоснованост. Намира, че съдът неправилно е изложил мотиви в определението относно „изменение“ на определението в частта за разноските, тъй като такова искане не е било направено. Счита, че списъкът на разноските е инкорпориран в самата жалба като е посочено точния претендиран размер. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за недопустима по следните съображения: С определение № 32793 от 07.10.2025 год. постановено по адм. д. № 9925/2025 год. на Административен съд София-град, съдът на основание чл.881 ал.3 от АПК е отменил определение № 2153-21-262/26.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания дадени с определението. Съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските. Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. На 23.10.2025 год. адв.Банов подава молба на основание чл.248 от ГПК за допълнение на определението в частта на разноските като иска същото да се допълни като се присъдят на оспорващата разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева. С процесното определение № 37064/11.11.2025 год. първоинстанционният съд оставя без уважение молбата за допълнение. В определението изрично е посочено, че същото не подлежи на обжалване на основание чл.176а, ал.3, пр.2 от АПК във вр. с чл.88, ал.3 от АПК. Съгласно чл. 176а, ал. 3, изр. 2 от АПК, определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В процесния случай определението, чието изменение се иска по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК, е постановено в производство по 88, ал.3 от АПК и не подлежи на обжалване, тъй като актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Следователно процесното определение също не подлежи на обжалване. В този смисъл частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство да се прекрати. Воден от горното Върховният административен съд, шесто отделение на основание чл.176а, ал.3 от АПК