Определение № 170 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 381/2017 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Застрахователна компания [фирма], с която същото моли да се измени определение №254/05.05.2017г. по т.д. №381/2017г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о, в частта за разноските, като присъденото на ищеца [фирма] адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата [фирма], в писмения си отговор поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С определение №254/05.05.2017г. по т.д. №381/2017г., съставът на ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решение, №81/11.01.2017г. по т.д. №4442/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, като е осъдил Застрахователна компания [фирма] да заплати на [фирма], адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 4560 лева. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съгласно чл. 78 ал.5 от ГПК по искане на насрещната страна съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно, като при това съдът не може да присъди по – нисък размер от минимално определения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК задължава съда, при произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да съобразява единствено фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, за което е договорено и заплатено възнаграждението от 4560 лв. в полза на адв. В. К., настоящият съдебен състав намира, че същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. Процесуалният представител на ответника по касация е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е заявил аргументирано становище както по допускането на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата. Същевременно следва да се вземе предвид и сложността на самия правен спор, в който са събрани и обсъждани многобройни доказателства за заявените от страните правно релевантни факти. Следва да се отбележи,че уговореният размер не надвишава прекомерно и предвидения в Наредба №1 минимален размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1 за изготвяне на отговор на касационната жалба адвокатското възнаграждение е 75% от възнаграждението по чл.7, но не по – малко от 500 лева. Минималното адвокатско възнаграждение в случая се определя на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение с оглед на цената на иска – 80 330,29 лева. Следователно минималното възнаграждение за отговор на касационната жалба би възлязло на 75% от сумата 2939,90 лева или 2204,90 лева. Тоест уговореното възнаграждение в размер, двукратен на минималния, не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,