Определение № 10065 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс вр. чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат М. В. Тошева- САК, против определение №4533 от 29.04.2024г., постановено по адм.д.№2008/2022г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалноправните и процесуалните правила, и необоснованост. Моли същото да бъде отменено, като се постанови определение, с което ответника да бъде осъден за заплати на Глушкова направените разноски по делото за пред касационната инстанция, а именно адвокатско възнаграждение напълно изплатено в размер на 1200 лева. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Национално бюро за правна помощ, в писмен отговор чрез неговия председател оспорва частната жалба. Моли за оставянето на частната жалба без разглеждане като недопустима, алтернативно за оставянето й без уважение като неоснователна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното определение в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставено без разглеждане искането на адв. М. Глушкова за допълване на определение №4904 от 09.06.2023г., постановено по адм.д.№2008/2022г., с което е върната касационната жалба на Националното бюро за правна помощ срещу Решение №6773/14.11.2022г. по описа на АССГ, като се присъдят разноски за изготвяне на отговор към касационната жалба. За да достигне до този резултат АССГ е приел, че искането по чл.248 ГПК, подадено от адвокат М. Глушкова-пълномощник на адвокат М. В. Тошева, е за допълване на определение на съда, с което е върната касационната жалба на АО срещу постановения съдебен акт. Съдът е счел, че по реда на чл.248 ГПК може да се допълва постановено решение, с което съдът се е произнесъл по същество или определение, с което производството е прекратено, но не и определение с което се връща касационната жалба, което е акт по администриране на жалбата, а възможностите да се присъждат разноски по реда на чл.213а, ал.9 АПК не са от компетенцията на съдията докладчик в първоинстанционния съд. АССГ е достигнал до извод, че искането за допълване на определението от 26.09.2023г. следва да бъде оставено без уважение, като с диспозитива на обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е оставил без разглеждане искането на адв. М. Глушкова. Определението е неправилно- постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда са неясни, противоречиви и не съответстват на постановения диспозитив. В мотивите съдът приема искането за допълване като такова в производство по чл.248, ал.1 ГПК, и по същество за неоснователно, което следва да се остави без уважение. Същевременно с диспозитива съдът не допуска разглеждане на искането по същество. В процесния случай противоречието между мотиви и диспозитив налага отмяна на обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение искането на адв. М. Глушкова за допълване на определение №4904 от 09.06.2023г., постановено по адм.д.№2008/2022г. на АССГ, като съдът следва да изясни характера на горепосоченото определение, след което извърши преценка за допустимост на искането, и евентуално да разгледа същото по същество, като изложи съответни мотиви по см. на чл.172а, ал.2 АПК, обосноваващи постановения диспозитив. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение