Определение № 383 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. К. и С. Р. К., чрез пълномощника им адв. В. Й. срещу определение от 19.03.2011 г. по гр.д. № 1179/2004 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено въззивното производство по отношение на жалбоподателките. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати въззивното производство по отношение на жалбоподателките Софийски градски съд е констатирал, че същите неправилно са конституирани при условията на чл.120 ГПК /отм./, като наследници по закон на И. К.. Този извод съдът е основал на установеното, че първоинстанционното решение е постановено по отношение на ищеца М. И. К., по чиято жалба е образувано и въззивното производство. И. К., чиито наследници са жалбоподателките не е страна в производството, поради което конституирането на неговите наследници, като жалбоподатели е неправилно. Определението е правилно. Страни във въззивното производство са конституираните в първоинстанционния процес. Няма данни за настъпило в хода въззивното производство правоприемство, по реда на чл. 120 ГПК /отм./ по отношение на жалбоподателя- ищец, поради което делото следва да продължи между първоначалните страни. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.