Определение № 550 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 324/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на В. И. Ц. от [населено място] срещу определение № 2053 от 28.12.2010 г. по ч. гр. д. №1390/2010 г. на САС, с което е потвърдено постановеното от 03. 05. 2010 г. определение на ОС-гр. П. по т. д. №294/2008 г. за прекратяване на производството по двата обективносъединени иска предявени на основание чл.431 ал.2 във връзка с чл. 498 ГПК/отм./ срещу ответника [фирма]-гр.Р. както следва: 1. за установяване, че с решение № 1120/01.10.2004 г. на ОС-Перник по ф.д. №14/1998 г. са вписани несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на 165 000 дружествени дяла от капитала на [фирма]-Р. от [фирма]-М. на [фирма] Германия, заличаване на Б. Б. О. като едноличен собственик на капитала на [фирма]-Р. и вписване на новия собственик на дяловете [фирма] Германия като такъв, както и 2. да бъде установено, че решението взето на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество за продажба на недвижим имот по нот.акт №29, т.VІ от 03.06.1995 г. по нот.дело № 4483/98 на нотариуса при РС-Русе е нищожно и възникналите въз основа на него обстоятелства не са възникнали. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна в писмен отговор на частната касационна жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените като обуславящи два правни въпроса: за съотношението на исковете по чл.74 от ТЗ и по чл.431 ал.2 ГПК/отм./ и има ли съдружникът в О. интерес от иск по чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ за установяване на пороци при вписването на обстоятелства, които са от изключителната компетентност на ОС на съдружниците в същото това дружество, в което е съдружник ,според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на мотивите към ТР №1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело №1/2002 г. относно това какво съдържание се влага от законодателя в понятието нищожно решение на ОС на съдружниците в О. и е приел, че твърденията на ищеца, че решенията на ОС са взети от лице, което не е съдружник в [фирма]-М. не е основание за нищожност на решенията на ОС на [фирма]-М. за прехвърляне на 165 000 дружествени дяла от капитала на [фирма]-Р. от [фирма]-М. на [фирма] Германия, заличаване на Б. Б. О. като едноличен собственик на капитала на [фирма]-Р. и вписване на новия собственик на дяловете [фирма] Германия като такъв. Срещу решения взети с гласовете на мним съдружник заинтересования съдружник следва да се брани чрез иска за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС по чл.74 от ТЗ и то срещу самото това дружество, а не срещу друго, какъвто е настоящият случай: ответник е [фирма]-Р., а не [фирма]-М.. Съдът се е позовал на това, че атакуването на решение на ОС на търговско дружество, без неговото участие в процеса е недопустимо, тъй като води до заобикаляне реда и срока на чл.74 от ТЗ. По отношение на втория иск да бъде установено, че решението взето на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество [фирма]-Р. за продажба на недвижим имот по нот.акт №29, т.VІ от 03.06.1995 г. по нот.дело № 4483/98 на нотариуса при РС-Русе е нищожно и възникналите въз основа на него обстоятелства не възникнали, съдът е изложил мотиви, че липсва правен интерес от подобен иск на ищеца, доколкото това решение не подлежи изобщо на вписване само по себе си, нито в търговския, нито в имотния регистър и следователно искът по чл.431 ал.2 вр- с чл. 498 от ГПК/отм./ по отношение на него е без предмет. Посочените въпроси: за съотношението на исковете по чл.74 от ТЗ и по чл.431 ал.2 ГПК/отм./ и има ли съдружникът в О. интерес от иск по чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ за установяване на пороци при вписването на обстоятелства, които са от изключителната компетентност на ОС на съдружниците в същото това дружество, в което е съдружник, видно от съпоставката със съображенията в мотивите на обжалвания акт изложени в предходния абзац не могат за се квалифицират като обуславящи изхода на спора, доколкото основните съображения на съда се свеждат до това, че изобщо липсват наведени в исковата молба основания на иска по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ и насочване на претенцията срещу ненадлежна страна: дружество различно от това, чиито решения на ОС се атакуват. По отношение на втория иск преценката за недопустимост се гради на това, че атакуваното решение на ОС на съдружниците изобщо не подлежи на вписване и защитата по чл.431 ал.2 във връзка с чл.498 от ГПК/отм./ е неприложима. Непосочването на правен въпрос, който в действителност да е обуславящ изхода на конкретния спор от гледна точка на съдържанието на спорното право, разглеждането му и конкретното произнасяне по него от страна на съда, постановил обжалвания акт, само по себе си е основание за недопускане до касация, съгласно ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,