Определение № 306 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2352/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9778/02.06.2017 г. на Е. Д. М., чрез адв. И. В. – П., срещу въззивно определение № 4336/27.12.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. №5501/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение от 26.10.2016 г. по гр.д. № 6547/2016 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение молбата на страната за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д. № 6547/2016 г. по описа на СГС. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за предоставяне на правна помощ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1/ представлява ли основателността на жалбата, съответно частната жалба, критерий за преценка на основанията по чл. 24, т. 2 ЗПП за предоставяне на правна помощ на страна в процеса; 2/ представлява ли отказът на съда да предостави правна помощ на страна, за която са налице основанията по чл. 23, ал. 3 ЗПП, ограничение на правото й на защита. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, предвид следното: С определение от 26.10.2016 г. постановено по гр.д.№ 6547/2016г. решаващият състав на СГС е оставил без уважение искането на ищеца Е. М., съдържащо се в исковата му молба, за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител в производството по делото. Приел е, че предвид очевидната недопустимост на предявения иск /чл.24 т.2 ЗПП/ не са налице предпоставки за предоставяне на правна помощ. Апелативният съд, сезиран с частна жалба срещу това определение на СГС, го е потвърдил, като въззивното определение в тази му част е предмет на касационно обжалване. Съдебният акт на въззивната инстанция, с който е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първата инстанция да й предостави правна помощ, не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като необжалваемостта му произтича пряко от закона – чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Въззивното определение по чл.95, ал.5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Поради това, подадената от страната срещу този съдебен акт частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред ВКС производство - да се прекрати, тъй като с произнасянето на САС редът за инстанционен контрол е изчерпан. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение