Определение № 417 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 726/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Пловдив срещу решение №132/ 17.11.2016 г. по т.д. № 274/16 на АС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 01.07.2016 г. на ОС-Сливен по т.д. №107/2015 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на основание чл.266 ЗЗД на сумите от: 33 384,35 лева-възнаграждение по договор за консултантски услуги и 15 613,83 лева-обезщетение за забавено изпълнение за периода: 15.03.2011 г. до 15.09.2015 г., както и в съответната част за разноските. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.1 ГПК. Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за липсата на основание за допускане до касация, а по същество на КЖ, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 2 416,80 лева-платено възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за недоказани по основание исковете на касатора срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на основание чл.266 ЗЗД на сумите от: 33 384,35 лева-възнаграждение по договор за консултантски услуги и 15 613,83 лева-обезщетение за забавено изпълнение за периода: 15.03.2011 г. до 15.09.2015 г., съставът на въззивния съд се позовава на следните установени по делото факти: Спорното правоотношение между страните се основава на сключен на 05.08.2008 г. договор, по който ищецът-касатор [фирма] се е задължил да извърши по възлагане от страна на праводателя на ответника [фирма], [фирма], необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони. Договорът е подписан за възложителя от А. П. П. като пълномощник на [фирма] по силата на генерално пълномощно от 01.03.2005 г. с нот. заверка от нотариус в САЩ-Флорида, представено и прието по делото в заверен от пълномощника на страната, по силата на чл.32 ЗАдв., препис от нотариално заверено копие от 15.03.2005 г. на нотариус №163 с р-н на действие РС-Н.З.. По делото е приет като доказателство и приемо-предавателен протокол, двустранно подписан от представителите и на двете страни по договора, удостоверяващ предаването на документация, включваща бизнес-план и други документи в изпълнение на договора между страните от 05.08.2008 г.. Приложен и приет като доказателство е и представеният, при кандидатстването от страна на ответника-възложител, готов бизнес-план като част от документацията по образуваната преписка №201121101864 от 27.10.2008 г.. На база изложеното съдът е направил извод, че от така представените доказателства не се установява изпълнителят да е изпълнил своите задължения поети с договора, доколкото не се установява по категоричен начин, че входираният от страна на ответника-възложител в Разплащателната агенция при МЗП бизнес- план е изготвен именно от ищеца като изпълнител по договора. Това е така, доколкото самият ищец не разполага и не представя свой екземпляр от плана, който да е идентичен с представения в РА бизнес-план, а и от заключението на техническата експертиза за разменената електронна кореспонденция между страните се установява, че в едно от писмата, изпратено от ищеца на ответника преди сключването на договора между тях от 01.03.2005 г., изпълнителят е представил празен формуляр от бизнес-план. По изложените съображения исковете са счетени за неоснователни. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до значението и последиците на приемането на извършената работа, с оглед задължението на възложителя да заплати възнаграждение по договор за изработка-чл.266 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.264 ЗЗД. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС: Р №5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 на Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според очертаните от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. критерии за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че соченият въпрос има качеството на обуславящ. Произнасянето от решаващия въззивен състав в несъответствие с посочената задължителна практика на ВКС по този материалноправен въпрос е основание за допускане до касация, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което