Определение № 1057 от 29.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от О. А. А. от [населено място], общ.И., против решението от 06.12.2010г., постановено по в.гр.д. №383/2010г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение от 28.06.2010г. по гр.д.№237/2009г. на Районен съд-Исперих за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата Н. Х. А. и Ю. З. А. не вземат становище по жалбата. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от О. А. А. срещу Н. Х. А. и Ю. З. А. иск за обявяване за окончателен сключения между страните договор за покупко-продажба на 1/2иделна част от недвижими имоти в [населено място], общ.И.. Въззивният съд е приел, че при действието на чл.364, ал.2 от ГПК преценката на съда по чл.264 от ДОПК се извършва при постановяване на съдебния акт, а не при издаване препис от решението, каквото е било разрешението при действието на отменения ГПК, съгласно чл.298, ал.3. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по разрешения от въззивния съд правен въпрос, тъй като не са представени доказателства за противоречивото му разрешаване от съдилищата. Представените съдебни актове са постановени при действието на отменения ГПК и отразяват практиката по приложението на чл.298, ал.3 от ГПК/отм./, докато конкретното дело е решено при действието на новия ГПК. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 от ГПК на въззивното решение доколкото по въпроса: дали при действието на новия ГПК обстоятелството, че прехвърлителят има непогасени публични задължения, които не се отнасят за конкретния имот по договора, се преценява от съда при постановяване на съдебния акт. По този въпрос съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Въпросът е от значение за конкретното дело по предявения иск за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор, доколкото на неговото разрешаване въззивният съд е основал решението си. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение