Определение № 5846 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5027/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Л. В. Й. от гр. Ботевград, чрез адв.В. Велчев, против определение № 457/14.04.2026 по адм. дело № 360/2026 г. на Административен съд - София-област. Поддържат се оплаквания за неправилност. Жалбоподателят се позовава на наличен мълчалив отказ, формиран от горестоящия орган по реда на чл.117, ал.3 КСО и определя изводите на първоинстанционния съд за липса на такъв като незаконосъобразни и необосновани. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 457/14.04.2026 по адм. дело № 360/2026 г. на Административен съд - София-област е оставил без разглеждане с жалба вх. № 2239/23.03.2026 год., подадена от Л. В. Й. от гр. Ботевград чрез адв. Велчев срещу Разпореждане № Д-22-999-00-0003100664 от 21.01.2026 год. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София област, с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20253466289, на жалбоподателката, за периода 16.12.2025 – 18.01.2026 г., изпратил е по подведомственост делото на директора на ТП на НОИ – София област и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че липсва предмет на оспорване и производството е недопустимо по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. Мълчалив отказ е относим и приложим при непроизнасянето в срок на компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощие да издава първоначален административен акт. Както общата административнопроцесуална уредба по действащия АПК, така и специалната - по КСО, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно - отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО е ръководителят на ТП на НОИ. Непроизнасянето на ръководителя на ТП на НОИ в срок не формира мълчалив отказ, поради което не е налице годен предмет на оспорване. В този смисъл и константната практика на ВАС (Определение № 12335 от 12.10.2018 на ВАС по адм. д. № 11987/2018 г., VI о. Определение № 5010 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3809/2018, VI о.) В същото време, той дължи произнасяне по подадената жалба, тъй като именно неговото решение може да бъде обжалвано пред съда. Предмет на съдебен контрол по делата по КСО е актът на горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ, който се издава в производство след проведен административен контрол. Приложимите разпоредби на КСО изключват общото правило на чл.97, ал.5 АПК. При предвиденото задължително обжалване по административен ред, ръководителят на ТП на НОИ издава решение, което е актът, подлежащ на съдебен контрол. В случая е невъзможна правната фикция на мълчаливия отказ, която намира проявление при неиздаването на първоначален индивидуален административен акт. Изчерпването на административния ред за оспорване е процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. Нейното отсъствие обосновава липса на предмет и като е прекратил производството на това основание административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че с изпращането на преписката на компетентния орган не се възстановява срокът за произнасянето му съгласно чл.117 ал.3 от КСО. В случая същият е длъжен да се произнесе по подадената жалба вх.№ 1012-22-76 от 11.02.20226 г.. В случай на неизпълнение на това му задължение, в АПК е предвидена административнонаказателната отговорност на длъжностните лица, които са нарушили или неизпълнили в срок служебните си задължения. Тази отговорност е предвидена в чл. 302, ал. 1 от АПК и чл. 303, т. 1 от АПК, а реда за налагане на административното наказание е по чл. 307, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд