Определение № 765 от 30.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от синдика С. Е. Б., с юридическо образование, на дружеството в несъстоятелност [фирма], с вх.№9109/26.09.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу определение №1730/10.08.2012 г. по ч.гр.д.№2848/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 29.06.2012 г. по т.д.№497/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба на жалбоподателя с правно основание 647, ал.1,т.1 ,2 и 3 или 7 ТЗ, производството по делото е прекратено. Софийският апелативен съд е споделил изводите на градския съд, че нередовностите на исковата молба-представяне на данъчна оценка за имотите, предмет на предявените искове, както и на доказателства за внесена държавна такса за вписване на исковата молба в АВ в размер на 0.1% от данъчната оценка, не са отстранени в дадения от съда срок. С разпореждането от 22.02.2012 г. по т.д.№497/2012 г. на Софийския градски съд, поставено върху молбата на синдика от 14.02.2012 г., съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите с 1 месец. Жалбоподателят-ищец не се е възползвал от издадените му за целта съдебни удостоверения, нито от продължаването на срока по чл.63 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото по никакъв начин не е бил уведомен за разпореждането на съда за продължаването на срока, както и че на сайта на съда такова разпореждане не е било качено. Поставя правния въпрос дали издаването на съдебните удостоверение и продължаването на срока не попадат сред действията на съда, за които страната следва да бъде официално уведомена., за който подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/чл.274,ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По формулирания правен въпрос съществува трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и такава по чл.274, ал.3 ГПК, която е задължителна по смисъла на т.2 от ТР1-2010 -ОСГКТК и т.2 на ТР 2-2011- ОСГКТК. –вж. Определение №150 от 02.03.2010 г. по ч.гр.д.№109/2010 г. на ВКС, ІV Г.О. и определение №312 от 21.04.2011 г. по ч.т.д.№233/2011 г., Застъпеното в тях становище, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока, е в съответствие с изводите направени от Софийския градски съд в обжалваното определение и се споделят от настоящия състав. Актът на съда, постановен на основание чл.63, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и не следва да бъде съобщаван. Той не се отразява и на началния момент, от който би започнал да тече евентуално даденият нов срок. За разлика от чл.36 ГПК, отм., при който продължаването на срока, при уважаване на молбата за това, започваше да тече от съобщението до страната, в нормата на чл.63, ал.2 от сега действащия ГПК по законодателен път е определено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщаването на резултата от молбата за уважаване на срока е безпредметно. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд