Определение № 762 от 02.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 712/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Г. В. М. - от [населено място] срещу Определение № 136 от 1.VІ.2010 г. по ч.т.д. № 253/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 4.ІІ.2010 г. по гр.д. № 819/ 2010 г. на Старозагорски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление на В. Г. Ж. - от[населено място] срещу Г. В. М. - от [населено място] за сумата 13 000 лв. по Запис на заповед от 11.ІІ.2008 г., със законната лихва от 3.ІІ.2010 г. и разноски. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, като в записа на заповед е посочено, че падежът е 30.ІV.2008 г. и същевременно, че е платим на предявяване, и при така определения начин на плащане - на предявяване с едновременно посочена дата, същият е нищожен. Жалбоподателката счита, че въпросът за начина на определяне на падежа е съществен въпрос за всяко производство, като към решаването му е приложима императивната норма на чл. 486 ТЗ, която изчерпателно посочва начините, по които може да се определи падежът и установява забрана както за определяне на падежа по друг начин, така и за посочване на последователни падежи. Иска въззивното определение да се отмени и да се откаже издаване на заповед. В Молба уточнява, че е разрешен материалноправен въпрос за нищожността на запис на заповед, в който е посочено, че е платим на определена дата и на предявяване, по който въпрос почти липсва съдебна практика и съществува неяснота при тълкуването на чл. 486 ТЗ, както и че въззивният съд е решил въпроса в противоречие със съществуващата съдебна практика. Представя копие от Определение на ВКС № 146 от 23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. № 125/ 2009 г. Ответницата по частната жалба В. Г. Ж. - от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на Запис на заповед от 11.ІІ.2008 г., по съображения, че при проверката записът на заповед редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане, съдът е констатирал, че записът на заповед съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ и че е настъпил падежът на вземането. Съдът е приел за неоснователно оспорването от жалбоподателката, че в записа на заповед било записано, че е платим на предявяване и едновременно с това е посочена дата за плащане, като е изложил, че записът има съдържание, че е платим ”без разноски, без протест и без предявяване” и че задължението е с падеж ”30.ІV.2008 г.”, като длъжникът неоснователно се позовава на чл. 486 ал. 2 ТЗ, съгласно т.3 на ТР №1/ 28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС, че не е необходимо записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане. Посоченият от жалбоподателката материалноправен въпрос, с оглед данните по делото, дава основание да се изведе разрешеният по делото материалноправен въпрос, и той е: нищожен ли с оглед изискването на чл. 535 т. 3 ТЗ запис на заповед с посочен падеж на определена дата, при включен текст ”без предявяване”, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изхода на спора. Този въпрос не е решен в противоречие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при предявяване, тъй като съгласно чл. 535 т. 3, вр. чл. 486 ал.1, вр. чл. 537 ТЗ в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение, и запис на заповед, с който падежът е определен на посочена дата и е поето задължение за плащане при предявяване, няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ. В този смисъл е и представеното от жалбоподателката Определение № 146 от 23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 1245/ 2009 г. на ВКС, както и Опр.№ 749/23.ХІІ.2009 г. на ВКС и Опр.№ 480/ 15.VІІ.2009 г. по т.д.№ 384/ 2009 г. на ВКС, които съдебни актове са неприложими към делото, тъй като се отнасят за случай, когато в запис на заповед е поето задължение за плащане на определена дата, както и на предявяване, какъвто не е настоящият случай. Не е налице основание за допускане на касационно обжяалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - по въпроса за приложението на чл. 535 вр. чл. 486 ТЗ, има съдебна практика - посочена по-горе. Разноски в полза на ответницата по жалбата за производството по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са направени. Поради изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия