Определение № 9845 от 03.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10145/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Въльовски, чрез пълномощника му адв. Б. Дойчинов, срещу Определение № 7520 от 29.09.2022 г., на Административен съд - София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 6884/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо изх. № 94-3632/06.07.2022 г. на заместник-министъра на образованието и науката и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението, поради неправилно приложение на материалноправни разпоредби. Оспорва се изводът на съда за липса на правен интерес за жалбоподателя. По подробно изложени съображения се иска отмяната на оспореното определение и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се претендират разноски. Ответникът по частната жалба – заместник-министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование С. Спасов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че правилно е прието от решаващия съд, че оспореното писмо има само уведомителен характер. Производството за издаване на холограмен стикер за диплома за висше образование се развива между Министерството на образованието и науката и висшето училище, и конкретния студент не е страна в него. Иска се постановеното определение да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е обжалваното от настоящия частен жалбоподател писмо изх. № 94-3632 от 06.07.2022 г. на заместник-министъра на образованието и науката, с което по повод подадено от него искане вх. № 94-3632/17.06.2022 г. за издаване на холограмен стикер на дипломата му за висше образование по специалност „Право“, във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" му е разяснена процедурата за това. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото, решаващият съд, позовавайки се на чл. 4 и чл. 4б от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (НДИСОДИВУ), в относимата редакция, е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на съдебен контрол. Посочил е, че писмото има уведомителен и оповестителен характер за процедурата по предоставяне на холограмен стикер на висшето училище, съгласно изискванията на НДИСОДИВУ. Правоотношението по повод издаване на холограмен стикер се развива между висшето училище и Министерството на образованието и науката, в производството по което се извършва проверка дали обучението е провеждано в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО), като стикерът се предоставя на висшето училище, а не на студента. Определението е правилно. Не е налице соченото от частния жалбоподател основание за отмяна на обжалваното определение. Съдът е направил правилен анализ на приложимите разпоредби на НДИСОДИВУ, в относимата им редакция – ДВ бр. 62 от 12.07.2013 г., в сила от 3.07.2013 г. и въз основа на това правилно е приел, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, а има уведомителен характер. С писмото е отговорено на заявлението на студента, като му е указан редът, по който се издава холограмен стикер към диплома за завършена образователно-квалификационна степен. Правилно съдът е посочил, че правоотношението по повод издаването на холограмен стикер за диплома за завършена образователна-квалификационна степен на висше образование възниква между висшето училище и Министерството на образованието и науката, а не между жалбоподателя (студента) и министерството. Прегледът на относимата нормативна уредба - чл. 7, чл. 42, ал. 8 от ЗВО, чл. 4, чл. 4а, чл. 4б от НДИСОДИВУ, в относимата им към датата на издаване на писмото редакция, показва, че правилно решаващият съд е приел, че холограмният стикер се предоставя на висшето училище, след като бъде извършена проверка дали обучението е проведено в съответствие с изискванията на ЗВО и държавните изисквания за обучение, а не на студента. Неоснователно в частната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че за него липсва правен интерес от оспорването, предвид че правоотношението за издаване на холограмен стикер се развива между Министерството на образованието и науката и висшето училище. Съдът не е оставил жалбата без разглеждане по съображения за липсата на правен интерес от оспорването, а по съображения, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, които съображения, съобразно посоченото по-горе, са правилни. Диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование се издава от висшето училище, след като са изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност. Частният жалбоподател следва да поиска издаването на валидна диплома с холограмен стикер от висшето училище, където се е обучавал. В случай, че са изпълнени всички изисквания за издаване на валидна диплома, задължено да я издаде е висшето училище. Правилно решаващият съд е приел, че не е формиран отказ и липсва годен за оспорване административен акт. Липсата на предмет, правилно е приета за обосноваваща недопустимост на търсената съдебна защита. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,