Определение № 141 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 106/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Я. Я. Ч., М. Д. К., Диана Д. Ч., М. И. С., Д. В. Ч., Г. В. Д., Д. Г. дсимитров, Ю. Г. Д., Д. Й. Д., М. Й. Д., Д. Й. С., М. В. Т., В. П. Ч. са подали частна жалба срещу определение № 22 от 13.01.2011 г. по ч. гр.д. № 823 от 2010 г.на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 834 от 2006 г. на Добричкия районен съд в неговата прекратителна част. Прави оплакване за необоснованост на изводите в частта, с която е прието, че съсобствеността върху дворното място е прекратена по силата на сключена между страните съдебна спогодба и защото сградата с идентификатор № 72624.614.2346.6 по КК на[населено място] вече не съществува. Намира, че неправилно съдът се е произнесъл с определение вместо с решение макар да обсъдил въпроси по съществото на спора. Към жалбата е представено изложение в което се подържа, че въззивният съд е постановил определение вместо решение, което е в противоречие[населено място] решение № 104 от 7.11.1967 г. по гр.д. № 73 от 67 г. на ОСГК на ВКС. Поставен е и процесуалния въпрос за характера на акта, с който съдът следва да се произнесе по релевантните правоотношения. Поставен е и вторият процесуален въпрос за възможността страната да навежда нови обстоятелства и факти, различни от първоначално заявените с оглед своята защита и ако такива се установят в хода на процеса. На последно място е поставен въпроса действителна ли е спогодбата върху която не са положени подписите на страните и липсва изписване на имената на съделителите както и не е индивидуализиран делбения имот. Счита, че постановеното решение и в последствие определение се отклонява от трайната съдебна практика по тези въпроси. Ответниците М. Д. Ч., Д. С. А., Д. К. Ч. и Г. С. Ч. са взели становище по частната жалба. Считат, че жалбата е недопустима защото по нея има вече произнасяне Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид съображенията на страните и данните по делото намери за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е допустима, защото за атакуваното с нея определение е предвидено обжалване в процесуалния закон. Определението касирано с частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не са налице изискванията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради следното: С решение № 36, т.15, стр. 42-43 от 23.12.2009 г. постановено по гр.д. № 834 от 2009 г. на Добричкия районен съд е прекратено производството по първата фаза на делбата относно УПИ ІV-2346, кв.508 по плана на[населено място] с идентификатор 72624.614.2346 и относно сграда с идентификатор 72624.614.2346.6 по КК на[населено място] поради недопустимост на иска. В тази част решението има характер на определение и правилно е атакувано с частна жалба. Въззивният съд правилно се е произнесъл с определение, тъй като се е произнесъл по въпрос касаещ по допустимостта на иска. В тази насока липсва противоречие с утвърдената съдебна практика. На второ място липсва правен интерес от провеждането на делба по отношение на тези два имота макар и на различни основания. Делба на несъществуваща недвижима вещ е недопустима, а за дворното място е прекратена съсобствеността със сключената съдебна спогодба от 1972 г. Основателно е отказана делба на сграда, която не съществува, както и по отношение на място, за което е налице сключена спогодба. Навежданите доводи за нищожност на спогодбата са необосновани и не кореспондират на представеният съдебен протокол, в който са посочени съделителите и съществува отметка ,че на оригинала са били положени и подписите им. Липсва спор и по въпроса в кои случай в хода на процеса, включително и в особеното исково производство- делбата могат да се навеждат нови факти и обстоятелства. При навеждането на нови фактически обстоятелства се касае до изменение на иска, което се осъществява при определени условия. По въпроса за изменението на иска съществува трайна съдебна практика и касираният съдебен акт не се е отклонил от нея. Всички аргументи налагат извода, че касационна проверка на определението не следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,