Определение № 73 от 20.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 685/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК вр.чл.245 ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от "АСО П. 05"ЕООД срещу тази част на О. № V* от 27.08.2009 год. по гр.д. № 608/07 год. на Бургаския окръжен съд с която, произнасяйки се по молбата на "АСО П. 05"ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, присъдени с отмененото решение от 10.03.2008 год. по същото дело, съдът е счел, че такъв не следва да бъде издаден за изтеклите законни лихви и разноски по изпълнителното производство. Допуснал е издаването на обратен изпълнителен лист за присъдената с въззивното решение главница, възлизаща на 9556.80 лв. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С въззивното решение от 10.03.2008 год., постановено по гр.д. № 608/2007 год., Бургаският окръжен съд е приел по предявен от “М”А. гр. П. срещу “А”ООД по иск с правно основание чл.82 вр.чл.258 ЗЗД вр.чл.288 ТЗ, че едноличното дружество дължи за сумата 9556.80 лв. Поради това е оставил в сила първоинстанционното решение на Бургаския районен съд с който е присъдена сумата 8884.80 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2006 год. (датата на ИМ) + разноски и е присъдил разликата от 672 лв., ведно със законната лихва и разноски. По реда на чл.242 ал.3 вр.чл.237 б."а" предл.2 ГПК (отм.) е издаден изпълнителен за вземанията за главницата и лихвата по невлязлото в сила осъдително решение. Образувано е изпълнително производство. С Решение № 31 от 22.04.2009 год. по т.д. № 377/2008 год., настоящият състав на ВКС-Търговска колегия, І т.о. е отменил решенията на Бургаските съдилища в частта с която са се произнесли по иска с правно основание чл.82 вр.чл.258 ЗЗД вр.чл.288 ТЗ и са присъдили разноски. Приемайки, че този иск е неоснователен, ВКС се е произнесъл по съществото на спора, като го е отхвърлил. За да отхвърли искането в частта за законната лихва и разноските по изпълнението, Бургаският окръжен съд се е мотивирал с това, че в решението на ВКС няма произнасяне, отменящо актовете на съдилищата досежно присъдената лихва за забава. Освен това, съгласно чл.241 ал.3 ГПК се възстановявало само присъденото с отмененото решение, което изключвало разноските по изпълнението. Налице е неправилно тълкуване и прилагане на закона. Основанието за издаване на обратен изпълнителен лист (отменителното решение на ВКС) е настъпило при действието на ГПК-2007, като ще следва да се отбележи, че и касирането на въззивния акт е по този процесуален ред. Приложимият закон при произнасянето по молбата от 17.07.2009 год. на "АСО П. ;ЕООД е ГПК-2007 и по конкретно чл.245 ал.3 ГПК, съобразно който ".. съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.". Всъщност, текстът на ГПК-нов възпроизвежда отменената разпоредба на чл.241 а.3 ГПК (отм.), поради което определението на БОС не е недопустимо, а неправилно. Разумът на закона налага тълкуването, че "сумите, получени въз основа" на отмененото решение са и "сумите престирани" за обслужване на прекратеното изпълнително производство – такси и разноски. Те не следва да останат в тежест на страната, искът срещу която е отхвърлен, а по аргумент от чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК – от насрещната страна по спора. Що се касае до включването на законната лихва, изтекла след датата на ИМ, то тя не съставлява самостоятелен иск със самостоятелно правно основание (арг.чл.214 ал.2 ГПК) и с отмяната на решението за главницата, отпада и основанието за присъждането и, тъй като се касае за акцесорно вземане, следващо съдбата на главното. Размерът на изтеклата през релевантния период законна лихва и направените в изпълнителното производство разноски са удостоверени от съдебния изпълнител рег. № 705 в документа изх. № 1863/16.07.2009 год. Предвид на горното и като счете частната жалба за основателна, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.