Решение № 15888 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2020 г.

Решение № 15888 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по касационна жалба на П. Генков от [населено място] срещу решение № 1441 от 3.12.2019 г., постановено по адм. дело № 157/2019 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № СД – 05 – 16 от 2.01.2019 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал. 4 от ЗННД е наредено вписването на М. Л. – Евтимова за нотариус с район на действие Софийска районен съд. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, поради липса на мотиви и необсъждане в решението на доводите за липса на свободни места, за които да бъде проведен конкурс за района на СРС. Поради това твърди, че е опорочена цялата процедура по провеждане на конкурса, включително и на крайния акт. Твърди и че съдът в противоречие със закона е отказал събиране на доказателства, относими за изясняване на фактическата страна на спора. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава жалбата му срещу заповедта. Ответника Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Домузчиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Л. – Евтимова, лично и чрез процесуалния си представител адв. Евтимов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената в това производство заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, твърдяни от жалбоподателя, както и без да е налице противоречие с материалния закон и целта на същия. Приел е, че със заповед № ЛС – 04 – 330 от 28.05.2018 г. на министъра на правосъдието, обнародвана в ДВ, в производство по чл. 10, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗННД и чл. 2 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. е насрочен конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони, между които по т. 1. 46 за съдебния район на СРС – 5 места. Посочил е, че тази дата съдържа всички изискващи се по закон реквизити. Назначена е комисия за извършване на проверка на редовността на подадените документи и допускане на кандидатите за участие в конкурса за заемане на вакантните места, като въз основа на решението на комисията със съответна заповед е одобрен списъка на допуснатите до участие кандидати, между които и жалбоподателят и заинтересованата страна пред първата инстанция. Назначена е конкурсна комисия, която е изготвила протокол с резултатите от писмения изпит, въпросник за устния изпит, списък на допуснатите кандидати, като жалбоподателят не е допуснат до устен изпит, а заинтересованата страна е допусната. Посочил е, че е съставен протокол за проведения устен изпит. Приел е, че съответно назначената по предвидения за това ред е класирала кандидатите при спазване на разписаните за това правила, като въз основа на спазената процедура е издадена и оспорената в това производство заповед, с която за М. Е. – Лазарова е наредено вписване в регистъра на нотариалната камара, като класирана на 5 – та за обявените вакантни места за нотариуси за района на СРС. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради твърдяна от него нищожност на заповед № 330 от 28.05.2018 г. на министъра на правосъдието, в частта, с която е насрочен конкурс за заемане на 5 вакантни места за нотариуси за съдебния район на СРС. Приел е, че тази заповед е общ административен акт и е недопустимо осъществяването на инцидентен контрол за нейната законосъобразност в настоящото производство, тъй като общият административен акт подлежи на оспорване пред тричленен състав и произнасянето по тази заповед в това производство ще представлява произнасяне от незаконен състав. Приел е освен това, че вече е налице произнасяне по оспорване и на тази заповед, като с определение № 885 от 2.07.2019 г. на АССО по адм. д. № 164/2019 г. по жалба на П. Генков, е формиран извод за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес на основание чл. 159, т. 4 от АПК и поради необжалваемост на тази заповед съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Съдът е посочил, че това определение не е било оспорено и е влезнало в сила, като в настоящото производство е недопустимо обсъждането на съдебната практика по други съдебни дела, при които е приемано, че заповедите за откриване на процедура – тръжна, конкурсна, по обществени поръчки, има характер на самостоятелен административен акт и подлежи на самостоятелен контрол. Посочил е и че към момента на издаване на заповед № 330 от 28.05.2018 г. не е било прието изменението на чл. 21, ал. 5, изр. второ от АПК от ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 1.01.2019 г., с което е изрично е предвидено, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателни административни производство. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за неправилност на оспореното съдебно решение, поради допуснати нарушения на чл. 172а, ал. 2 от АПК, според който "към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда". В оспореното решение се съдържат и становищата на страните, и описание на фактите по делото и правните изводи на съда, както и мотиви досежно заповед № 330 от 28.05.2018 г., с която е насрочен конкурса и в която се съдържат данните за обявените свободни места – вакантни и допълнителни, включително за спорния район на СРС. При постановяване на решението съдът е установил относимите за спора факти и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до изводи кореспондиращи с тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗННД - министъра на правосъдието - в условията на заместване съгласно заповед № ЛС – 04 – 678 от 17.12.2018 г., с която министърът на правосъдието нарежда заместник - министърът на правосъдието Н. Проданов да изпълнява функциите му за периода 1.01.2019 г. - 4.01.2019 г. Оспорената заповед е постановена на 2.01.2019 г. от надлежно оправомощения заместник министър въз основа на изпратения му протокол с резултатите от проведения конкурс за нотариуси. Този протокол, както и останалите протоколи на комисията по провеждане на конкурса, съдържат фактическите основания, представляващи мотивите на органа за издаване на оспорената заповед. В тази връзка са правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗННД "Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус", а ал. 2 на посочената разпоредба предвижда вакантните места за нотариуси за съответен район да се заемат въз основа на конкурс, насрочен от министъра на правосъдието. Чл. 10, ал. 4 от ЗННД пък допуска "При необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район". Т. е. разпоредбата на чл. 10 от ЗННД освен регламентирания по ал. 1 на разпоредбата брой нотариуси допуска откриването и на допълнителни бройки при необходимост. Освен това нормата прави разлика между открити допълнителни места и заемането на вакантни, т. е. освободени за съответния район места, а именно без да се откриват допълнителни место в съответствие с разпоредбата на ал. 1 на чл. 10 от ЗННД. Т. е. при откриване на конкурс за вакантни место е неотносима преценката по чл. 10, ал. 1 от ЗННД, а именно за съответствието на откритите места със заложеното изискване за един нотариус на 10 000 души население за съответния район. Това е така, тъй като в този случай местата са съществуващи, вече открити, т. е. преценката по ал. 1 на чл. 10 от ЗННД е извършена в предходен момент. В връзка със заповед № 330 от 28.05.2018 г., с която е насрочен конкурса и са определени вакантните и откриваните допълнителни места за района на СРС са определени 5 вакантни места и не са откривани допълнителни такива. В тази връзка е неотносимо към спора установяването на регистрираните по постоянен и настоящ адрес жители на [населено място], съответно установяването на тези обстоятелства по справки от МРРБ и Дирекция "ГРАО". Този въпрос би бил релевантен в случаите на откриване на нови места, а спорният за района на [населено място] не е такъв. Освен това е неоснователно възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради несъбирането на доказателства за установяване на посочения въпрос не само защото е неотносим към спора, а и защото искането му в тази връзка е уважено. Видно от протокола от проведено открито съдебно заседание от 3.10.2019 г. по адм. д. № 157/2019 г. доказателствените му искания в тази връзка са уважени и съдът е постановил определение за издаване на съдебни удостоверение по искане на жалбоподателя, с които да му послужат пред Съвета на нотариусите, Нотариалната камара, МРРБ и Дирекция "ГРАО", за да получи исканите доказателства досежно вакантните места за нотариуси за съдебен район на СРС и за броя на регистрираните по постоянен и настоящ адрес жители на [населено място] към 28.05.2018 г. Съдът е изискал и от Съвета на нотариусите извлечение от регистъра на нотариусите за вписаните в район СРС нотариуси по чл. 34б и чл. 35, т. 1, 2 и 3 от ЗННД. Поисканите съдебни удостоверения са издадени и получени от процесуалния представител на жалбоподателя. Съответно въз основа на тях и по служебно искане от съда са събрани съответните доказателства, от които се установява, че заетите места за нотариуси за района на СРС са 135, а регистрираните по постоянен и настояща адрес за района на [населено място] към 31.12.2018 г. (информацията се обобщава на годишна база) са, както следва: 1 478 826 лица и 1 443 425 лица, т. е. при прилагане на чл. 10, ал. 1 от ЗННД би следвало да има открити около 144 места, т. е. налице са вакантни такива. Следва да се посочи и че законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "открито място", освен това е дал правомощие на министъра на правосъдието при необходимост да открива и допълнителни места. Както беше посочено по – горе от събраните доказателства се установява, че населението на София е над един милион и четиристотин хиляди жители и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗННД за този район се полагат повече от 140 нотариуси при действащи съгласно представено удостоверение от Нотариалната камара 135 броя, поради което не съществува законова пречка министърът на правосъдието не само да определи за заемане вакантните такива, а и да открие допълнителни, което за [населено място] не е сторено. Извън горното следва да се посочи и че предвид съдържанието на разпоредбата на ал. 4 на чл. 10 не е изключена от законодателя възможността за откриване на допълнителни места надвишаващи бройката по чл. 10, ал. 1 от ЗННД, т. е. министърът на правосъдието не е обвързан със законоустановения брой по чл. 10, ал. 1 от ЗННД (В този смисъл Решение № 8121 от 18.07.2006 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2006 г., 5 - членен състав, докладчик съдията М. Дечева). Т. е. не е допуснато нарушение в процедурата по провеждане на конкурса каквото твърди жалбоподателят. По изложените съображение оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Министъра на правосъдието за присъждане на разноски, като следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100 лева, а не претендираните 200 лв.