Определение № 1145 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение13.03.2024
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от 16.05.2023 г. на К. Б. Б., В. К. К., П. К. П., Е. Ч. Х., А. Ч. Х. и М. Ч. Х., чрез пълномощника им адвокат Р. В. Б. от АК- М., срещу въззивно решение № 104/20.04.2023 г. по възз.гр.д. № 54/2023 г. на Окръжен съд- Монтана. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2842/2023 г. по описа на ВКС, Трето г.о. ОСЪЖДА К. Б. Б., с ЕГН [ЕГН], В. К. К., с ЕГН [ЕГН], П. К. П., с ЕГН [ЕГН], Е. Ч. Х., с ЕГН [ЕГН], А. Ч. Х., с ЕГН [ЕГН] и М. Ч. Х., с ЕГН [ЕГН], да заплатят, както следва: на „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] сумата от 400 лв.- разноски за касационното производство и на Д. К. И., с ЕГН [ЕГН] сумата от 400 лв.- разноски за касационното производство. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. Б., В. К. К., П. К. П., Е. Ч. Х., А. Ч. Х. и М. Ч. Х., чрез пълномощника им адвокат Р. В. Б. от АК- М., срещу въззивно решение № 104/20.04.2023 г. по възз.гр.д. № 54/2023 г. на Окръжен съд- Монтана, с което след частична отмяна на решение № 384/16.12.2022 г. по гр. д. № 2453/2021 г. на Районен съд – Лом е отхвърлен като неоснователен, предявения от касаторите против „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД и Д. К. И. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че договор за наем на поземлен имот с идентификатор ....., находящ в землището на [населено място], обл. М., с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията при РС - Лом дв. вх. рег. № 5942/24.08.2021 г., акт № ...., т. 9, с начало на действие стопанската 2022/2023 г. е непротивопоставим на ищците. От „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД и Д. К. И. са подадени писмени отговори, в които касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение и претендира разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. В случая предмет на делото е иск за установяване непротивопоставимост на договор за наем на земеделска земя с площ 36,107 дка. Размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година /чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК/. Видно от представения по делото договор за наем от 23.08.2021 г., наемното плащане за отдадения под наем имот с площ от 36,107 дка е в размер на 70 лв./дка. С оглед на това, цената на предявения иск в настоящия случай е в размер на 2527,49 лв. /36,107 дка х 70 лв./дка/. Достъпът до касация на въззивното решение е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. В полза на всеки от ответниците по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от по 400 лв. пред настоящата инстанция, с оглед представените доказателства за сторени такива- 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 12.06.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение