Определение № 204 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 751/2010 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 88 на 18.2.2010 г. по в.гр.д.№ 956/2009 г., с което е оставено в сила решение № 117 от 20.8.2009 г. по гр.д.№ 413/2007 г. на Пирдопския районен съд за отхвърляне предявените от И. А. Д. с ЕГН 37021447429 от с.М., ул. „Д. К.” № 9, област Софийска и Р. А. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx от с.М., ул.”Г. Д.” № 6 иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ срещу К. „П.”, със седалище и адрес на управление с.М., област Софийска за предаване владението на ливада с площ от 2.619 дка. Находяща се в местността „О.” в землището на с. М., като неоснователен. Недоволни от въззивното решение са касаторите И. А. Д. и Р. А. Д., представлявани от адвокат П. Л. Н. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за осъществяване на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт- решение на поземлената комисия; прилага две решения на Върховния и Върховния касационен съд. От ответника по касация К. „П.” със седалище и адрес на управление с.М. Софийска област, представлявана от адвокат П. Н. М. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от представеното удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДЗОПК /лист 20 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка на процесния имот е 126.80 лв. т.е. обжалваемия интерес е до 1000 лв., поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение