Определение № 5424 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение25.11.2024reporting judge Албена Бонева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частната жалба. УКАЗВА на Т. Н. Х. в едноседмичен срок от съобщението да уточни всяко от оплакванията в частната жалба към коя част от въззивния съдебен акт се отнася; по частната жалба срещу определението на окръжния съд, с което е потвърдено определението на Казанлъшкия районен съд по чл. 248, ал. 1 ГПК, да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и изложение с основания за допускане на обжалване на въззивното определение, като се обоснове с точно формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за постановения резултат, който въззивният съд е разрешил при някоя от следните предпоставки – а/ в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и с противоречивата практика на Върховния касационен съд; б/ в противоречие с актове на Конституционния съд или на СЕС; в/ въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Уточнението и изложението следва да се представи с копия за насрещните страни. При неизпълнение в срок, частната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Т. Н. Х., чрез адв. Е. Б., против определение № 580/13.06.2024 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 223/2024 г. С това определение въззивният съд се е произнесъл по две молби на Й. П. П. и И. С. П.: 1. За произнасяне по подадената от тях частна жалба срещу определение на първостепенния съд по чл. 248 ГПК и 2. молба по чл. 248 ГПК за допълване на определението на окръжния съд, с което е турен край на делото, с произнасяне по искането за присъждане на съдебноделоводни разноски в полза на страната. Въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция (акт по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК) и е допълнил своето въззивно определение, като е осъдил Т. Н. Х. да заплати на всеки от ответниците по 2988 лв. сторени във въззивното производство съдебноделоводни разноски (акт по чл. 248, ал. 1 ГПК). В подадената от Т. Х. частна жалба се правят оплаквания за неправилност – възнаграждението за втора инстанция е по-високо от това за първа; доказателствата не установяват по безспорен начин, че са направени твърдените плащания (за първа или втора инстанция не е ясно); липсва произнасяне по възражението за прекомерност и по искането за намаляване на присъденото възнаграждение. Старозагорският окръжен съд с определение № 580/13.06.2024 г. по въззивно гр.д. № 223/2024 г. се е произнесъл по искания, подлежащи на обжалване по различен процесуален ред. Актът в частта по чл. 248, ал. 1 ГПК, с който е допълнил своето определение в частта за разноските, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а този, с който е потвърдил определение на първостепенния съд, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Не е ясно защо, според Старозагорския окръжен съд неговият акт, постановен по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, по частната жалба срещу определението на районния съд по чл. 248 ГПК, е изключено от касационен контрол, но това заключение не е правилно. Подадената от Х. частна жалба е нередовна – не е изяснено оплакванията за коя част от акта на окръжния съд се отнасят. Също така, частната жалба срещу определението на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение на районния съд по чл. 248 ГПК, следва да отговаря на изискванията по чл. 274, ал. 3 ГПК – липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. По същество, с един документ са подадени са две частни жалби за разглеждане от ВКС – едната е по чл. 274, ал. 2 ГПК,а другата – по чл. 274, ал. 3 ГПК. Администриращият съд е следвало да остави частната жалба без движение, като изиска от жалбоподателя да уточни оплакванията към коя част от съдебния акт на окръжния съд касаят, както и му да даде ясни, точни и пълни указания за прилагане на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и неговото съдържанието. След като не е процедирал по указания начин, въззивният съд е изпратил жалбата във Върховния касационен съд без да са били налице условията за нейната редовност. Касационният съд не е обвързан от неправилната преценка на изпращащия съд за редовността на частната жалба, образувано е производство по нередовна частна жалба, поради което настоящият състав