Определение № 190 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 75/2010 г.

Производството е образувано по жалба на И. Д., в качеството му на представляващ П. “ Ч. ” А. срещу решение №92 от 15.07.09г. по т.д.120/09г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С решението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без уважение молбата на П. “ Ч. ” А. – гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение №120/19.02.2008г., по т.д. №697/07г. на ВКС, ТК, ІІт.о. Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е било образувано по реда на чл.307 ГПК, а молбата за отмяна допусната до разглеждане с определение от 25.03.2009г. постановено по делото. При тези фактически данни се налага извод за недопустимост на инстанционен контрол по отношение на обжалваното решение на ВКС. Производството по чл.303 ГПК не е стадий на редовния исков процес, а самостоятелно извънинстанционно производство, чийто регламент- чл.307 ГПК- не предвижда обжалваемост на решението, с което ВКС се произнася по основателността на подадената молба по чл.303 ГПК, поради което с това решение, в хипотеза на призната с него неоснователност на молбата за отмяна, приключва производството. Ирелевантни са общо развитите доводи по съществото на исканата отмяна, тъй като преценката за допустимост на жалбата, предхожда тази по нейната основателност, а преценката за основателността на жалбата може да бъде осъществена само при възможност за редовно сезиране. С оглед изложеното, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение