Определение № 1549 от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез председател на УС, чрез юрисконсулт Иванова, срещу определение №91/07.07.2023 година на Административен съд гр. Русе по канд. № 192/2023 г., с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че приложение намират нормите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В ЗАНН, който регламентирал правилата за обжалване на електронния фиш, не била предвидена процедура за спиране на съдебното производство. В НПК основанията за спиране на производството били уредени в чл. 25 от Кодекса. Съгласно чл. 488, ал.1 от НПК, с отправяне на запитването, съдът спирал производството по делото, като определението не подлежало на обжалване и протестиране. В случая, съдът спрял делото, не бил отправил запитване до Съда на ЕС, поради което липсвало основание за спиране на делото. Сочи, че съдът не е извършил и дължимата преценка на предмета на двете дела, като не е изяснил фактическата обстановка по делото и е извършил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. По изложени в частната жалба подробни съображения, прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, „Братчеда“ ООД, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, с определение №9004/28.09.2023 година прекрати производството по адм.д. № 9059/2023 година като недопустимо. С определение №806/24.01.2024 година по адм.д. № 11175/2023 година петчленен състав на Върховния административен съд отмени определение №9004/28.09.2023 година на тричленния състав на ВАС по адм.д. № 9059/2023 година и върна делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение на указанията дадени от петчленния състав настоящият състав на ВАС прави следните изводи от правна страна по съществото на спора: Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета „Касационно производство“ на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети „Производства пред съд“, глава девета „Общи разпоредби“, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът ясно и категорично е изразил волята си, че производството се спира до постановяването на окончателен акт по делото пред СЕС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение