Определение № 761 от 14.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 3090/2017 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „К. франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор СА –Клон България КЧТ” за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 1888 от 01.08.2017г., постановено по т.д. № 1827 по описа за 2017г. на Апелативен съд - София. Решаващият въззивен състав е потвърдил решение № 2188/14.12.2016г. по т.д. № 5710/2012г. по описа на Софийски градски съд, VІ-19 с-в, с което дружеството (настоящ молител) е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 105 932,13 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №[ЕИК] с клиент [фирма], заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2012г. до окончателното изплащане, както и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 5 499,27 лева. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 111 431,40 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 03.10.2017г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното ВКС