Определение № 809 от 28.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1536/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] София срещу определение № 272/11 май 2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Второ ТО, постановено по ч.т.д.№ 961/2017 г., с което е оставена без разглеждане подадената от застрахователното дружество частна касационна жалба срещу Определение № 76/21 февруари 2017 г. на Бургаския апелативен съд по ч.т.д.№ 53/2017 г. по описа на същия съд. С него е потвърдено определение на Окръжен съд Бургас от 17 януари 2017 г. по т.д.№ 364/2016 г. в частта, в която е оставено без уважение възражение за местна подсъдност, заявено с отговора на исковата молба на [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че определението на ВКС е неправилно поради преграждащия характер на обжалваното определение на Бургаския апелативен съд, позовава се и на предвидената в чл. 121 ГПК възможност за обжалване на определението във връзка с подсъдността от заинтересованата страна, поради което моли да бъде отменено Определение № 272/11 май 2017 г. на ВКС. Ищцовото [фирма] [населено място] изразява становище, че частната жалба срещу определението на ВКС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба с вх. № 5916/26 май 2017 г. е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Второ т.о. на ВКС е приел, че е сезиран с недопустима касационна частна жалба срещу въззивно определение на Бургаския апелативен съд, неподлежащо на касационен контрол съгласно Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК. С въззивния акт е потвърдено определение на първоинстанционния съд от 17 януари 2017 г. по т.д.№ 364/2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение възражение на ЗАД [фирма] за неподсъдност на спора на Бургаския ОС по правилата на общата местна подсъдност. Съгласно т.9 б.“в“ на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за оставяне без уважение отвод за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение № 272/11 май 2017 г. по ч.т.д.№ 961/2017 г. на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал. 2 изр.2 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.