Определение № 3044 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., чрез назначения му процесуален представител адв. И. Ю., срещу въззивно решение № 421/21.01.2026 г. по възз. гр. д. № 14486/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 14866/30.07.2024 г. по гр. д. № 44485/2023 г. на Софийския районен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение от 24 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от следното изказване на прокурор от СРП в съдебно заседание от 10.07.2023 г. по гр. д. № 3306/2022 г. на СРС - „Ноторно известно е, че съдът по време на съдебното следствие може да установи деяние, по което да признае подсъдимият за виновен. Не е необходимо да има повдигнато обвинение от прокуратурата. Ето защо исковата претенция в тези твърдения е неоснователна и респективно - недопустима. “. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В изложението си жалбоподателят бланкетно поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК, но липсват формулирани правни въпроси. Изложението преповтаря оплакванията в касационната жалба и съдържа само доводи за неправилност, вкл. и за очевидна неправилност на въззивното решение досежно приетото, че не е осъществен соченият деликтен състав по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на прокуратурата. Ответната страна по жалбата – Прокуратура на РБ, представлявана от юрисконсулт Д.Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Въззивният съд е приел, че предметът на спора е изяснен между страните с доклада на първоинстанционния съд. Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си срещу прокуратурата, респ. – неимуществените вреди се претендират да се настъпили от поведение на прокурор от СРП, който в о.с.з. от 10.07.2023 г. по гр.д. № 3306/2022 г. на СРС, 169 състав, в присъствието на Е. М., направил следното обидно (според ищеца) изявление: „ Ноторно известно е, че съдът по време на съдебното следствие може да установи деяние, по което да признаят подсъдимия за виновен. Не е необходимо да има повдигнато обвинение от прокуратурата. Ето защо исковата претенция в тези твърдения е неоснователна и респективно недопустима. ”. Това поведение на прокурора от СРП било неправомерно и причинило на ищеца неимуществени вреди, за чието обезщетяване се претендира сумата от 24 000 лв. С позоваване на създадената практика на ВКС по приложението на чл. 49 ЗЗД въззивният съд е посочил, че казаното от прокурора при разглеждането на гр.д. № 3306/2022 г. на СРС може и да не съответства на разпоредбите на НПК, касаещи повдигането, поддържането и изменението на обвинението, но то обективно не е годно да засегне честта и достойнството на Е. М.. В изявлението липсват вулгарни, груби, цинични или осмиващи думи и изрази, респ. ищецът не е нито пряк, нито косвен обект на унизителна или оскърбителна реч от страна на прокурора, с който заедно са участвали като страни при разглеждането на гр. д. № 3306/2022 г. на СРС. Направен е извод, че щом казаното от прокурора (т.е. - поведението му в о.с.з.) не притежава характеристиката „противоправност“, то липсва елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че липсват основания за селектиране на касационната жалба. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд има правомощия да селектира касационните жалби (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, освен в изключенията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр.2 ГПК. Липсата в изложението на касатора на конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание касационният контрол да не бъде допуснат. Както се посочи по-горе, изложението съдържа общи доводи за неправилност на въззивното решение, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Що се касае до цитираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - следва да се посочи, че наличието на такава квалифицирана форма на неправилност (видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост) на съдебния акт не се установява. Това специално селективно основание предпоставя, че във фазата по допускане на жалбите Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалваното решение, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. В случая, жалбоподателят не е изложил надлежна аргументация за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието на акта, поради което основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. При този изход на делото, на ответната страна по касационната жалба следва да й се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на сумата 50 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение