Определение № 866 от 01.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. И. срещу решение № 2061 от 14.12.2009 г. на П. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2735 от 2009 г., с което е отменено решение № 311 от 07.08.2009 г. по гр.д.№ 1277 от 2008 г. на Асеновградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на съсобствения между С. С. И. и Н. Р. И. поземлен имот 06029.502.508, находящ се в с.Боянци, П. област, ул.”Васил Л.” № 1 с площ от 869 кв.м., ведно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и две селскостопански сгради с площ от 66 кв.м. и 31 кв.м. при квоти: 4306,6/43113,2 ид.ч. за С. И. и 38806,6/43113,2 ид.ч. за Н. И.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата и че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи са посочени решение № 88 от 08.03.1999 г. по гр.д.№ 910 от 1998 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 157 от 20.02.2009 г. по гр.д.№ 5728 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. В писмен отговор от 04.03.2010 г. ответникът Н. Р. И. оспорва касационната жалба като недопустима. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, то не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 от ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В случая, в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК касаторката не е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Напротив, изложението напълно преповтаря самата касационна жалба, в която са изложени твърдения за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК. Поради това и тъй като непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване /както е прието в горепосоченото ТР/, в конкретния случай касационното обжалване на решението на П. окръжен съд не следва да бъде допускано. Отделно от гореизложеното, не се констатира противоречие между посочените от касаторката решения на ВКС и обжалваното решение: В решение № 88 от 08.03.1999 г. по гр.д.№ 910 от 1998 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че когато недвижим имот е придобит по време на брака със заем, взет по време на брака от един от съпрузите, този недвижим имот е СИО между двамата съпрузи, тъй като задължението за връщане на заема е солидарно, тоест и двамата съпрузи имат принос в придобиването на имота. В обжалваното решение по същество е прието същото- че взетите от касаторката С. И. суми като заем от В. и вложени в процесния имот не са нейни лични средства, а СИО, поради което твърдението на И. за частична трансформация на нейни лични средства при закупуването на делбения имот е неоснователно. В решение № 157 от 20.02.2009 г. по гр.д.№ 5728 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че е налице частична трансформация на лични средства в случаите, когато имотът е придобит по време на брака, но със средства, дарени само на единия от съпрузите, а влагането на личен труд на роднини при построяването на сградата-предмет на делбата не обуславя наличието на трансформация. Това решение на ВКС е напълно неотносимо към настоящия казус, при който въобще не са поставяни горепосочените два въпроса /затова дали заемът, даден от родителите на единия съпруг и вложения от тях труд при построяването на сградата, придобита по време на брака, обуславят частична трансформация по смисъла на чл.21, ал.2 от Семейния кодекс от 1985 г. /отм./: съделителят Н. И. е претендирал за частична трансформация по смисъла на чл.21, ал.2 от СК /отм./, поради това, че е вложил при закупуването на процесния имот свои лични средства в размер на 34 500 лв., получени от продажбата на негови лични имоти /апартамент и гараж/, придобити от Ж. преди брака му с касаторката, а касаторката от своя страна е претендирала за частична трансформация с мотив, че при закупуването на делбения имот е вложила свои лични средства, получени от продажбата на неин наследствен имот, от заем, взет от В., от нейни трудови възнаграждения и парични средства, получени от продажба на отглеждана от нея земеделска продукция. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката С. И. дължи на ответника по жалбата Н. И. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 100 лв. /сто лева/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия