Определение № 8721 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 141/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Д. Н., чрез адв. Х. Митев за допълване на решение № 5613 от 09.05.2024 г., постановено по адм. д. № 141/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че са претендирани разноски по делото, които му се дължат. Съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в касационното производство. Представят се доказателства за реално направените разходи. Иска се изменение на решението, като бъде допълнено и бъдат присъдени реално заплатените разноски от 1000 лв. Останалите страни по делото, с изключение на„Електроразпределение Юг“ ЕАД, въпреки дадената им от съда възможност не изразяват становище. Ответникът - „Електроразпределение Юг“ ЕАД прави искане за намаляване на прекомерното възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 5613 от 09.05.2024 г., постановено по адм. д. № 141/2024г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение е уважена касационната жалба и е отменено решение № 6443 от 30.10.2023 г. по адм. дело № 8231 от 2023 г. по описа на Административен съд - София град, Трето отделение, 83 състав. Касационен жалбоподател по това дело е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та). Наред с това Върховният административен съд е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата в размер на по 100 /сто/ лева всеки, общо 200 /двеста/ лева представляващи разноски за двете инстанции. Съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Вярно е, че искането на лицето е направено своевременно, но К. Д. Н. в настоящото касационно производство има позицията на ответник, а не на заинтересована страна, поради липсата на подадена касационна жалба от негова страна. Страната/страните, които са участвали като заинтересовани страни в производството пред първоинстанционният съд, пред касационната инстанция имат процесуалното положение на касатор или ответник по касация, в случаите когато не са подали касационна жалба. В производството пред касационната инстанция К. Д. Н. е имал процесуалното качество на ответник по касация. В касационното производство по АПК няма заинтересовани страни, поради което нито нормата на чл. 143 АПК /във връзка с чл. 228 АПК/, нито нормата на чл. 78 ГПК е приложима. Съгласно чл. 210 от АПК право на касационно оспорване имат страните по делото, за които решението на първоинстанционният съд е неблагоприятно. Всички останали страни имат качеството на ответници, за които се приема, че решението е благоприятно, след като не са го оспорили. Такова е било и процесуалното качество на Н., поради което възражението, че разноски му се дължат заради процесуалното му положение е неоснователно. По изложените съображения, Върховен административен съд, състав на Трето отделение,