Определение № 281 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 78/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. З. – Т. против определение № 10454/03.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 6617/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-З, с което е потвърдено протоколно определение от 02.04.2024 г. по гр.д. № 46112/2023 г. на СРС, ГО, 39 с-в в частта, с която е оставена без уважение подадената от частната жалбоподателка молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срока по чл.131, ал.1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба. В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Частната жалбоподателка изразява несъгласие с извода на въззивния съд относно адреса, приет като такъв за призоваване, като твърди, че никога не е живяла на същия. Счита за неправилен и извода на съда относно представения болничен лист, послужил за отлагане на заседанието, като поддържа, че претърпяната контузия е резултат от хронично заболяване. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за ново разглеждане. Ответникът по частната касационна жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на жалбата. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че пред СРС е образувано ч.гр.д. № 70346/2022 г. въз основа на заявление от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Й. З. – Т.; съобщение за издадената заповед е връчено на длъжницата чрез нейния съпруг - П. Т., на адреса, посочен от нея в договора за кредит - [населено място], ул. „Л. М. № 48Б, вх.А, ет.5, ап.14, явяващ се постоянен и настоящ адрес, съгласно служебно извършена от СРС справка. Констатирал е, че М. Й. З. – Т. е подала възражение, в което изрично е посочила за адрес – [населено място], [улица], вх.А, като след своевременно изпълнени от заявителя указания по чл.415, ал.1 ГПК е образувано гр.д. № 4611/2023 г. на СРС, по което съобщението до ответницата с указания по чл.131 ГПК е връчено на 01.11.2023 г. чрез сестра й – Ц. З., със задължение да предаде, именно на адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.14. При тази фактическа установеност СГС е намерил за неоснователна молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, като е изтъкнал, че обстоятелството, че лицето не живее на адрес, посочен от него като свой и като такъв за получаване на съдебни книжа, не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Доколкото искът по чл.422 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, всички процесуални действия на страните в заповедното производство запазват действието си и в рамките на исковото такова. Поради това връчването на съобщение на установения със справка постоянен и настоящ адрес на длъжницата е нейното първо редовно призоваване, като същата не се е възползвала от възможността да посочи друг адрес за призоваване. Доколкото ответницата не е уведомила съда за напускането на посочения от нея адрес, всяко последващо връчване именно на този адрес е редовно. Отделно, М. Й. З. – Т. не е установила, че живее на друг адрес, нито е представила доказателства за това. Въззивният съд е намерил за неоснователно и второто заявено основание, че ответницата е била в болничен, като й е предстояла хоспитализация. Изтъкнал е, че болничният лист, послужил като основание за отлагане на първото по делото заседание, е за период много след връчване на съобщението с разпореждане по чл.131 ГПК – от 21.02.2024 г. до 01.03.2024 г., като същият не сочи за наличие на хронично заболяване, което ответницата да е имала към 01.11.2023 г., доколкото е издаден поради контузия на коляното. С оглед на това СГС е заключил, че ответницата не е представила доказателства за наличие на събития от извънреден характер. Настоящото производство се развива по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл.284-286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната касационна жалба. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос. В настоящия случай частната жалбоподателка е въвела допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба, като е посочила, че СГС е постановил незаконосъобразно определение, тъй като е пропуснал да обсъди подробно посочените въпроси. В същото време не е формулирала нито един конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което не позволява извършване на проверка по чл.288 ГПК. Мотивировката на изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, съдържа оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Според Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се отъждествяват с правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Въз основа на доводите, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос. Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд