Определение № 983 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 649/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б., В. Й. Б.,С. П. Б. и С. П. Б.-С. срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 18.01.2010г. по гр.д.№519/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса дали решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили при констатация за нередовност на исковата молба и неизпълнение на указанията за отстраняването им,като се поддържа,че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Излагат се и съображения за неправилност на въззивното решение. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните: С обжалваното решение,постановено на 18.01.2010г. по гр.д.№519/2009г. Ловешкият окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото,тъй като в хода на въззивното производство е констатирана нередовност на исковата молба и с определение от 16.09.2009г. са дадени указания за отстраняването й,които обаче не са били изпълнени. Поради това въззивният съд е приел,че нередовната искова молба не следва да бъде разглеждана,защото правото на иск е ненадлежно упражнено и за съда не възниква задължение да се произнесе по нея. Прието е,че въззивната инстанция разполага с правомощието да даде указания за отстраняване нередовностите на исковата молба,което становище напълно съответствува на указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС,които понастоящем според настоящия състав с оглед характера на производството пред въззивната инстанция следва да бъдат споделени. Не е налице поддържаното от касаторите противоречие в практиката при разрешаването на поставения въпрос. Останалите,изложени от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение, т.е. основания за неговата отмяна по смисъла на чл.281 ГПК, които не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване доколкото не съдържат формулиран въпрос по приложението на материалния или процесуалния закон,респ. обосноваване на която и да е хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК. И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, която и да е от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Ловешкия окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение