Определение № 131 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 353/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Т. и В. А. И., чрез пълномощника им адв. П. Б., срещу определение № 72/28.03.2011 г., по в.ч.гр.д. № 158/2011 г., по описа на Ямболски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 1337/13.12.2010 г., по гр.д. № 7/2009 г., по описа на Елховски районен съд, с което е отхвърлена молбата на частните касатори за издаване на изпълнителен лист за направените от тях по делото разноски. Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното определение. Ответниците по частната касационна жалба – С. С. С., А. И. И., М. Р. Д., Д. П. Д., Д. А. Д., Я. А. Д. и Р. Р. Д. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК е двуинстанционно и същото приключва с влизане в сила на определението на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на това основание. Нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК предвижда обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. В чл. 406, ал. 3 ГПК е предвиден инстанционен контрол по общия ред единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, т.е. касационният контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист ще бъде осъществен при условията на чл. 274 ГПК когато основанието за издаване на изпълнителен лист е някое от посочените в чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. От различния начин, по който е уредена обжалваемостта на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист на основание актовете по чл. 404, т. 1 и чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК, се налага извода за двуинстанционно разглеждане на актовете на съда за издаване на изпълнителен лист на основание актове по чл. 404, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. В случая молбата за издаването на изпълнителен лист попада в хипотезата на чл. 404, ал. 1 ГПК, тъй като основанието за издаването е влязло в сила съдебно решение. Ето защо, след като процесуалният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Ямболски окръжен съд, неговият съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение