Определение № 3498 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. №707/01.02.2024 г. по описа на Административен съд Русе, подадена от Й. Йорданов в качеството му на кмет на [населено място], община Две Могили, област Русе против протоколно определение от 16.01.2024 г. по адм. дело №687/2023 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, в която съдът отказал да го конституира в това му качество като жалбоподател по делото. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили възражения от ответниците по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Видно от съдържанието на протоколно определение от 16.01.2024 г. по адм. дело №687/2023 г. по описа на Административен съд Русе в посочените обжалвани части, съдът е констатирал, че с Определение № 1444/29.12.2023 г. е задължил жалбоподателя Й. Йорданов да уточни в какво качество е подал жалба с вх. № Е-08-00-230/27.07.2023 г. по деловодния регистър на Министерството на енергетиката. С молба с вх. № 181/11.01.2024 г. Йорданов не е изпълнил указанията на съда, тъй като отново продължава да твърди, че подадената от него жалба е както в лично качество като лице с постоянен адрес в [населено място], така и към настоящия момент като кмет на посоченото населено място. Съдът в мотивите на обжалваното определение намира, че Йорданов не може да представлява жителите на [населено място] като кмет, независимо от факта, че към неговата жалба е приложена преписка, подписана от 100 човека. Аргументира се с обстоятелството, че всяко от лицата, подписали тази преписка, има самостоятелно право на жалба и то не може да бъде упражнено от друго лице, включително от кмета, който не е процесуален субституент. В подкрепа на така поддържаната теза, съдът посочва, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на кметство е с ограничена представителна власт - същият представлява кметството пред населението, пред обществени и политически организации и пред други райони или кметства. След като изрично не е предвидено, че кметът на кметство може да представлява населението пред съда, то тогава същият няма представителна власт. Спрямо това кметство представителна власт има кметът на общината, в която то е включено. По тези причини и на основание чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, Административен съд Русе конституира Й. Йорданов като жалбоподател по делото единствено и само в лично качество. Настоящият касационен състав като взе предвид мотивите и постановения диспозитив на обжалвания съдебен акт, констатира, че в съобразителната част на определението от 16.01. 2024 г. първоинстанционният съд е развил съображения за неоснователност на молбата на Йорданов, да бъде конституиран като жалбоподател по делото в качеството си на кмет на [населено място], но не се е произнесъл с нарочен диспозитив, с който отхвърля това искане на Й. Йорданов. Посоченото обстоятелство препятства съдебния контрол по отношение на заявеното от касационния жалбоподател искане за отмяна на порочния съдебен акт на изтъкнатите в жалбата касационни основания. Съгласно чл.176, ал.1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Съобразно чл. 176, ал. 2 АПК съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. В случая цитираните правни норми на чл. 176 АПК са относими и за постановеното определение от 16.01.2024 г. в обжалваните от Йорданов части. По тази причина и доколкото частна жалба с вх. №707/01.02.2024 г. по описа на Административен съд Русе, подадена от Й. Йорданов в качеството му на кмет на [населено място], община Две Могили, област Русе е с характер и на искане за допълване на обжалваното определение по чл. 176 АПК, то компетентен да се произнесе е Административен съд Русе. Настоящото дело следва да бъде прекратено пред Върховен административен съд и да бъде изпратено по компетентност на Административен съд Русе. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение