Определение № 2246 от 12.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1175/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Ривис“ ООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ищецът Национална агенция по приходите и ответникът „Агростор енд Трейд“ ЕООД не изразяват становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По въззивна жалба на „Ривис“ ООД апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане с произнасяне по първоначално предявените искове след изрично произнасяне по направеното изменение на иска чрез добавяне на ново основание.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с исковата молба е бил предявен иск по чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК, основан на твърденията, че с атакувания договор, с който „Агростор енд Трейд“ прехвърля на „Ривис“ ООД собствеността върху недвижими имоти срещу цена, е извършено погасяване на парични задължения, било извършено погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, доколкото уговорената цена не била заплатена на продавача, а била заплатена, респ. предназначена за изплащане, в съответните части за погасяване на задължения на продавача към трети лица. В хода на първоинстанционното производство, във второто заседание, ищецът направил изявление, че при условията на евентуалност предявява иска и на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК. Въз основа на това изявление, независимо от липсата на нарочно определение за допускане на изменение на иска, първоинстанционният съд с последващи определения приел, че е сезиран с главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК и евентуален иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК, а с решението си е уважил иска по т. 4, приемайки поради това, че не дължи произнасяне по евентуалния иск по т. 5.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за недопустимо по съображение, че първата инстанция се е произнесла по евентуалния иск, без да е разгледала по същество главния иск.

Въззивното решение е обжалвано по касационен ред само в частта, с която е постановено връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази част с доводи за недопустимост на евентуалния иск поради недопустимото му приемане за разглеждане от приемане с оглед обстоятелството, че изменението на иска е предприето във второто заседание пред първоинстанционния съд. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция само по първоначално предявения главен иск.

Допускане на касационното обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

• следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси, наведени във въззивната жалба, и

• има ли правен интерес въззивникът да установи ненадлежно упражняване на правото на иск от страна на ищеца/въззиваемия.

Поддържа се, че значението на тези въпроси за настоящото производство произтича от липсата на обсъждане на въведеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на изменението на иска, както и че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установена практика на ВКС - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване. С дадената от жалбоподателя аргументация на значението на поставените въпроси за спора - непроизнасяне по оплакването за недопустимо изменение на иска - въпросите са относими към правните изводи на съда относно недопустимостта на първоинстанционното решение. Съответстващо на така поставените въпроси е касационно оплакване за неправилност на въззивното решение с оглед приетото от съда основание за недопустимост - разглеждане по същество на евентуалния иск при липса на произнасяне по главния, т. е. че съдът е следвало да приеме решението за недопустимо поради недопустимост на изменението на иска, а не поради недопустимото произнасяне по евентуалния иск. Такова касационно основание обаче в жалбата не е въведено, а изрично е подчертано, че решението се обжалва само в частта за връщане на делото за ново разглеждане. Доколкото в тази част правният извод на въззивния съд за връщане на делото за ново разглеждане и по двата иска с предварително произнасяне по допускането на изменението се основава на констатацията за недопустимост според приетото основание като нейна пряка последица, и доколкото в тази част въззивното решение не е обжалвано, поставените въпроси се явяват неотносими към този правен извод, поради което не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С тези мотиви съдът