Определение № 9964 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт П. Иванова срещу Определение № 2416/18.06.2024 год., постановено по КАНД № 633/2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че в ЗАНН, който регламентира правилата за обжалване на Електронен фиш не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство. Според оспорващия, в глава дванадесета от АПК също не се съдържат никакви разпоредби относно спиране на касационното производство. С оглед на това и поради липсата на особени правила в ЗАНН и изричните разпоредби на АПК е приложим чл. 84 от ЗАНН, съгласно който за производството по касационни жалби пред административен съд приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Определение № 2416/18.06.2024 год., постановено от Административен съд – Пазарджик за спиране на производството по КАНД № 633/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, представлявано от управителя А. Йорданов, чрез представител по пълномощие – адв. М. Кавръкова от Адвокатска колегия – Пловдив, представя писмен отговор, в който на първо място развива доводи за недопустимост на частната жалба, доколкото оспореното определение не подлежи на оспорване. Оспорени са и твърденията на частния жалбоподател за неприложимостта на ГПК и в частност на разпоредбите на чл. 628 и сл. от ГПК, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК. Развити са и обстоятелствени аргументи за обосноваността на оспореното съдебно определение, доколкото винаги, когато тълкуването на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправянето на такова, производството по делото се спира. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за оставяне в сила на Определение № 2416/18.06.2024 год., постановено по КАНД № 633/2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба против Решение № 153/22.04.2024 год., постановено по АНД № 352/2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик. С оспореният първоинстанционен съдебен акт е отменен Електронен фиш (ЕФ) с № 8504624269 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179 е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева. Със съдебният акт, в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени и разноски в размер на 420,00 лева. С Определение № 2416/18.06.2024 год., постановено по КАНД № 633/2024 год., състав на Административен съд – Пазарджик е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 год. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване по дело № С-61/2023 год. на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 633, ал. 1, изр. първо от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Така постановеното определение е правилно. В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 633 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК, както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,