Определение № 3 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Д. И. - К., приподписана от адв. В. С., срещу определение № 753 от 09.03.2019 г. по ч.гр.д. № 522/2020 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане № 30624 от 02.10.2019 г. по ч.гр.д. № 14098/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от П. Д. И.- К. частна касационна жалба вх. № 169728 от 28.12.2018 г./ вх. № 10853 от 11.12.2018 г. на ВКС/ срещу определение № 26101 от 19.11.2018 г. по ч.гр.д. № 14098/2018 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на правото на ЕС и решенията на СЕС. Иска се обжалваното определение да бъде допуснато до касационна проверка по същество на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Може ли да се приеме отказът да бъде спряно делото, направено в първото по делото заседание във втората фаза на делбата от първоинстанционния съд, постановил решение в пърлвата фаза, което има само установително действие, по нередовна искова молба за делба на имущество на наследодателя, в която липсва петитум със съответните квоти, и по което ответницата се е позовала на завещание в нейна полза, направено за два от неговите недвижими имоти, но съдът е допуснал до делба само един от посочените в завещанието, за законосъобразен”. 2/ „Допустимо лие, освен това съдебен състав да не се съобрази с императивния характер на чл. 31, ал.1 ЗН във вр. с чл. 34 ЗН, чрезд което заявеното искане на съпругата да избере намаляване на нейната част да стане от другите имоти съгласно чл. 34 ЗН, въпреки това и противно на чл. 127 и чл. 128 ГПК във втората фаза на делбата съдът да не допусне спиране на делото до разрешаване с влязло в сила съдебно решение за делба досежно всички имоти, които наследодателят е притажавал към момента на смъртта”. 3/ „ При положение, че нередовната искова молба е вписана в Агтенция по вписванията на 12.11.2006 г., а ответницата се е разпоредила с един от имотите от своята запазена и завещана част в полза на трето лице на 29.08.2006 г. чрез възмездна сделка, първоинстанционният съд има ли законно основание да обябява тази сделка за недействителна на основание чл. 76 ЗН, Допустимо ли е това основание, след като правната норма визира чрез граматическо и логическо тълкуване хипотеза, различна от изложената в исковата молба”. Касационната жалба съдържа подробно изложение относно задълженията на националния съдия, произтичащи от правото на ЕС, да гарантира защита на всички права на всяко лице, произтичащи от разпоредби на Общонстното право, да прилага общощностите норми и да оставя неприложена всяка национална норма, независимо от ранга и характера й, винаги, когато установи противоречие с общностното право в широк смисъл, както и доводи във връзка с възможността за търсене на отговорност от държавата за несъобразяване на националния съдия с тази концепция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство П. Д. И.- К. е подала частна касационна жалба вх. № 10853 от 11.12.2018 г. срещу определение № 26101 от 129.11.2018 г. по ч.гр.д. № 14098/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С него е била оставена без разглеждане подадена от П. К. частна жалба срещу определение от 22.05.2018 г. по гр.д. № 23048/2006 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за съединяване на заведено от нея дело по искова молба от 22.05.2018 г. за делба на недвижими имоти, с гр.д. № 23048/2016 г., и е оставена без уважение частната й жалба срещу същото определение на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено без уважение искането й да бъде допусната до разглеждане претенция за обезщетение за лишаването й от ползване на недвижимите имоти, предмет на новозаведеното дело. С разпореждане № 891 от 09.01.2019 г. частната касационна жалба е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередововности, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с посочване на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното определение и обосноваване на някоя от визираните в чл. 280, ал.1 ГПК продпоставки, както и в същия срок жалбата да бъде приподписана от адвокат. Тези указания са съобщени на жалбоподателката чрез съобщение, връчено лично на 28.01.2019 г. С разпореждане от 23.07.2019 г., връчено на жалбоподателката лично на 13.08.2019 г., е дадено повторна възможност за изпълнение на тези указания в едноседмичен срок от получаване на новото съобщение. До изтичане на този нов срок посочените нередовности не са отстранени. При тези данни Софийският апелативен съд е приел, че са били налице предпоставките на чл. 286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на подадената частна касационна жалба. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационна проверка по същество. Поставените от жалбоподателката правни въпроси не са обуславящи изхода на настоящото делото, тъй като са неотносими към разрешения с него процесуалноправен спор, който се свежда до това приведена ли е частната касационна жалба в съответствие с изискванията за редовност в определение от съда едноседмичен срок, считано от датата, на която указанията на съда са съобщени на жалбоподателката. Твърди се, че „ във връзка с извънредното положение ищцата е нямала възможност да контактува със своя адвокат, а той от своя страна е претърпял спешно лечение в болница”. Извънредното положение е обявено с решение на Народното събрание от 20.03.2020 г., считано от 13.03.2020 г., т.е. много след изтичане на указания от съда срок за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 753 от 09.03.2019 г. по ч.гр.д. № 522/2020 г. на Софийски апелативен съд. Водим от гореизложеното съдът