Определение № 398 от 29.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 201/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Т. М. и И. Г. М. чрез техния пълномощник адв. Пл. М. против определение № 376 от 15.10.2010 г. по в.ч.гр.д. № 104/2010 г. на Силистренския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите обосновават наличието на основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесел по процесуален въпрос, касаещ доказването на представителната власт на пълномощника, който е от значение за точното прилагане на закона. Ответниците Т. Г. С. и М. М. С. чрез своя процесуален представител ад. Г. М. в писмен отговор оспорват подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 26 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 368/09 г. на Тутраканския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба. Въззивният съд е приел, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт. Изводът е обоснован с това, че същата е подадена от адвокат в качеството му процесуален представител на ищеца Г. В. М., но към нея не е било приложено пълномощно за процесуално представителство, а такова е било изготвено и представено пред съда едва след оставяне на исковата молба без движение. Приел е, че упълномощаването действува занапред, а ищецът е починал и не може да потвърди извършените процесуални действия, поради което нередовността на исковата молба не е била поправена в определения от съда срок и това е основание за връщането й и прекратяване на производството по делото. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, касаещ доказването на представителната власт на пълномощника. Когато процесуалното представителство е по пълномощие, пълномощниците се легитимират, съгласно чл. 33 ГПК, с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Законът допуска и упълномощаването да се направи и устно пред съда, като се отрази в протокола от съдебното заседание. Сключването на договор за правна защита и съдействие не е елемент от фактическия състав на упълномощаването. С него се договаря размера на възнаграждението на адвоката за положения труд и реда за плащането му. В случая с исковата молба още към момента на подаването й пред районния съд е било приложено пълномощно – бланка на Софийска адвокатска колегия от 11.09.2009 г., с което ищецът Г. В. М. е упълномощил адв. Пл. М. с права да го представлява и защитава по дело пред Тутраканския районен съд срещу Т. С. и М. С.. Върху пълномощното са положени подписи за упълномощител и адвокат и същото съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 33 ГПК. Не е подписан от клиент договорът за правна защита и съдействие, отпечатан на гърба на пълномощното, но това не опорочава валидността на упълномощаването. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно нормата на чл. 33 ГПК, поради което обжалваното определение и потвърденото с него определение на Тутраканския районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Тутраканския районен съд за произнасяне по молбата на адв. Пл. М. за продължаване на срока за отстраняване нередовности на исковата молба и издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с доказателства. Водим от гореизложеното съдът