Определение № 3814 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Хасково, чрез адв. Стойнова - Милс, срещу определение № 916 от 27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски в пълния претендиран размер от 1250 лева. Ответникът - Д. Митрев, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по искане на административния орган е допълнено определение № 663 от 13.02.2024 г. по адм. дело № 109/2024 г. на Административен съд - Хасково, като Д. Митрев е осъден да заплати на община Хасково разноски. Техният размер е редуциран от 1250 лева на 200 лева. За да постанови този резултат, съдът приема за основателно направеното от оспорващия и настоящ ответник възражение за прекомерност на заплатеното от община Хасково адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството по делото, тъй като действията на пълномощника се свеждат до изпращане на преписката в съда и изразяване на становище по жалбата. Като се позовава на разясненията, дадени в решението на СЕС по дело С-438/22, присъжда адвокатското възнаграждение в намален размер под минималния, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не в пълния претендиран такъв от 1250 лева поради несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за неговото завеждане. Това право е налице, когато искането е заявено своевременно и са извършени разноски за процесуално представителство, заплатени преди приключване на производството. В случая жалбата на Д. Митрев срещу заповед на кмета на община Хасково за назначаване на комисия за извършване на проверка на реализираните в ПИ 77195.715.216 по КККР на гр. Хасково строежи, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с определение в закрито заседание на 13.02.2024 г., на основание чл. 159, т. 1 АПК. С придружителното писмо, с което административната преписка по разпореждане на съда е изпратена по делото, са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, по силата на които от кмета на община Хасково е ангажирана адвокатска защита, с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1250 лева. С обжалваното определение, постановено след направено искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, претендираният от частния жалбоподател адвокатски хонорар е намален при съобразяване на извършените от пълномощника му процесуални действия. Правилно е преценено, че естеството и характерът на оспорената в първоинстанционното производство заповед предопределя липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за възлагане в тежест на подалото оспорването лице на пълния размер на договореното и заплатено от община Хасково адвокатско възнаграждение. Възражение за неговата прекомерност от страна на настоящия ответник е направено своевременно. Ирелевантно е обстоятелството, че той притежава юридическа правоспособност, поради което доводите в тази връзка в частната жалба за неговите познания са неотносими към преценката относно съразмерността на претендираните разноски. Представеното от административния орган пълномощно е за процесуално представителство по делото. В случая съдът се произнася в закрито заседание, без да е насрочвано и проведено съдебно заседание. Участието на упълномощения адвокат в производството, което е на етап проверка на редовността и допустимостта на оспорването, се изчерпва с приложеното към административната преписка становище. При това положение и с оглед даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022г. на СЕС тълкуване относно възможността на националните съдилища да определят разноски под минимално предвидените такива с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, правилно първоинстанционният съд намалява претендирания адвокатски хонорар от 1250 лева на 200 лева. Противно на възраженията в частната жалба при определянето му са отчетени всички обстоятелства, касаещи фактическата и правна сложност на делото, както и обема на осъщественото процесуално представителство. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение