Решение № 218 от 13.05.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Д. срещу определение № 129 от 22.02.2010 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 124 от 2010 г., с което е потвърдено определение от 11.12.2009 г. на Русенския районен съд за прекратяване на гр.д. № 5* от 2009 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В молба от 22.03.2010 г. частната жалбоподателка е заявила, че никъде в ГПК не е установено процесуално задължение към частните жалби да се представя изложение по чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 01.03.2010 г., а частната жалба е подадена на 08.03.2010 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, въпреки указанията на въззивния съд и дадения й срок да представи изложение по чл.280, ал.1 от ГПК частната жалбоподателка не е представила такова изложение. В депозираното от нея допълнение към частната жалба от 22.03.2010 г. същата е изложила съображения за неправилност на обжалваното определение, но не и за допустимост на касационното обжалване. Не е посочила и конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който в обжалваното определение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища в страната /основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/, нито е посочила въпрос, произнасянето по който от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това и тъй като съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване, частната жалба на М. Д. не следва да бъде допускана до обжалване пред ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение