Определение № 3819 от 25.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 285164/11.09.2023г. (уточнена с молба вх.№10195/12.06.2024г.) от „Х. Х. Холдинг“ АД, чрез адвокат К. С., за отмяна на влязлото в сила решение №1050/14.07.2022г. по в.гр.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд в частите, с които, след частична отмяна на решение от 12.09.2017г. по гр.д №16971/2015г. на СГС, молителят е осъден да заплати на А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. суми в общ размер на 34 754,53лв., представляващи допълнителни обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, от невъзможност да ползват собствените си общо 29/36 ид.ч. от 1578 кв.м. от площта на недвижим имот пл.№1472 кв., по плана на [населено място], м.“М. ливади“, вследствие на налагане на обезпечителна мярка по гр.д.№16651/2007г. на СРС, изразяваща се в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003г. на ЧСИ М. Б., рег. №... в КЧСИ, и образувано като изп.д.№758/2008г. по неговия опис, в частта относно премахване на две временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от 340 кв.м от имот пл.№1472, както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от временна развойно техническа база, с идентификатор...., попадаща със застроена площ от 400 кв.м в имот пл.№1472, претърпени в периода от 30.10.2010г. до 17.06.2015г., както следва: на А. Л. П. в размер от 14 369,41лв. – разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендирания размер от 27 360лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 12/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на О. Л. П. в размер от 14 369,41лв. – разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендирания размер от 27 360лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 12/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Р. П. П. в размер от 2 394,90лв. – разлика над присъдените 2 165,10лв. до претендирания размер от 4 560лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 2/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Е. П. П. в размер от 2 394,90лв. – разлика над присъдените 2 165,10лв. до претендирания размер от 4 560лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 2/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Р. А. Г. в размер от 1 225,92 лв. – разлика над присъдените 1082,54 лв. до претендирания размер от 2 308,46 лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 1/36 ид.ч. от 1578кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане, както и в частта, с която молителят е осъден да заплати допълнителни разноски в размери, както следва: 1991,12лв. на А. Л. П.; 1991,12лв. на О. Л. П.; 95,79лв. на Р. П. П.; 95,79лв. на Е. П. П., както и сумите: 2000лв. на А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 694,98лв. – държавна такса за въззивното производство. Молителят обосновава искането с твърдения, че между същите страни по същото искане и на същото основание са налице две противоречиви решения: това по в.гр.д.№3135/2018г. на Апелативен съд – София (за отхвърляне на исковете над 31 393,93лв. до 68400лв.) и решение №1050/14.07.2022г. по в.гр.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд (за уважаването им), по смисъла на т.5 от ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че по-късно постановеното решение е неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК забраняваща пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение. Ответниците А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. с писмен отговор, чрез адвокат Р. К., изразяват становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Твърдят, че не е налице соченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са налице две влезли в сила решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. Излагат, че с решение на ВКС №258/29.12.2020г. по гр.д.№2614/2020г. е отменено изцяло решение №632/18.03.2019г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№3135/2018г., което е довело до възобновяване висящността на цялото въззивно производство. Не е налице влязло в сила решение, на което решението, чиято отмяна се иска да противоречи. Допълнително твърдят, че решенията, за които се твърди да са противоречиви са постановени в рамките на едно производство, а не по самостоятелно образувани искови производства, което изключва приложимостта на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Изложените в молбата за отмяна твърдения са за недопустимо произнасяне на въззивния съд при новото разглеждане на делото след постановеното отменително решение на ВКС, което е преклудирано с постановеното определение за недопускане на касационното обжалване на решението. По същество молят искането да бъде оставено без уважение. При проверка допустимостта на производството, касационната инстанция намира, че молбата изхожда от легитимирана страна, но по отношение на част от исковете, предмет на решението, чиято отмяна се претендира е подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, по следните съображения: Производството за отмяна по реда на Глава ХХІV от ГПК е средство за извън инстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Легитимираните да инициират производството страни и основанията за това са изчерпателно уредени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 от ГПК. Сроковете за подаване на молбите за отмяна по отделните основания са предвидени в чл.305 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 9 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК същата следва да бъде оставена без разглеждане. В конкретния случай, предмет на молбата за отмяна са части от влязлото в сила решение №1050/14.07.2022г. по в.гр.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд. Със същото, постановено по реда на чл.294 от ГПК, въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд, уважил предявените искове с правно основание чл.403 от ГПК за суми в общ размер на 34 754,53лв., представляващи допълнителни обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, за разликата над 31 393,93лв. (общо за всички ищци) до 66 945,44лв. Със същото съдът потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в частта, с която предявените искове били уважени в общ размер от 31 393,93лв., както и в частта, с която бил отхвърлен предявеният от Р. П. П. иск за заплащане на разликата над присъдената сума от 2 308,46лв. до пълния предявен размер от 4 560лв. С определение №1896/29.06.2023г. по гр.д.№4390/2022г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение била оставена без разглеждане касационна жалба на „Х. Х. Холдинг“ АД, чрез адв. Б. против решение № 1050/14.07.2022 г. по в.гр.д. № 84/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на решение от 12.09.2017 г. по гр.д. № 16971/2015 г. по описа на Софийски градски съд в отхвърлителната му част и потвърждаване в останалата обжалвана част, са уважени предявените от Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. искове с правно основание чл.403 ГПК. Със същото не е допуснато касационно обжалване на решение № 1050/14.07.2022 г. по в.гр.д. № 84/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на решение от 12.09.2017 г. по гр.д. № 16971/2015 г. по описа на Софийски градски съд в отхвърлителната му част и потвърждаване в останалата обжалвана част, са уважени предявените от А. Л. П. и О. Л. П. искове с правно основание чл.403 ГПК. С оглед на изложеното, въззивното решение по исковете на А. Л. П. и О. Л. П. е влязло в сила на 29.06.2023г. Решението по предявените от Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. искове е влязло в сила на 14.07.2022г. (датата на постановяване на въззивното решение), доколкото същото не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу тези части на решението касационна жалба от „Х. Х. Холдинг“ АД не е породила суспензивен ефект, тъй като същото е изключено от касационен контрол и е влязло в сила в деня на постановяването му (чл. 296, т. 1 ГПК). В този смисъл са и разясненията в т.7 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.4 от ГПК по отношение на разгледаните с влязлото в сила решение искове на Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. е започнал да тече на 14.07.2022г. Същият е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна, въз основа на която е образувано настоящото производство – 11.09.2023г., поради което същата е недопустима в тази част. В заключение, определението за даване ход на спора по същество следва да бъде отменено. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№84/2021г. на Апелативен съд – София следва да бъде оставена без разглеждане в частите, с които, след частична отмяна на решение от 12.09.2017г. по гр.д№16971/2015г. на Софийски градски съд, „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено да заплати на Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. допълнителни обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, от невъзможност да ползват собствените си идеални части от 1578 кв.м. от площта на недвижим имот пл.№1472 кв., по плана на [населено място], м.“М. ливади“, вследствие на налагане на обезпечителна мярка по гр.д.№16651/2007г. на СРС, изразяваща се в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003г. на ЧСИ М. Б., рег. №... в КЧСИ, и образувано като изп.д.№758/2008г. по неговия опис, в частта относно премахване на две временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от 340 кв.м от имот пл.№1472, както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от временна развойно техническа база, с идентификатор ......, попадаща със застроена площ от 400 кв.м в имот пл.№1472, претърпени в периода от 30.10.2010г. до 17.06.2015г., както следва: на Р. П. П. в размер от 2 394,90лв. – разлика над присъдените 2 165,10лв. до претендирания размер от 4 560лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 2/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Е. П. П. в размер от 2 394,90лв. – разлика над присъдените 2 165,10лв. до претендирания размер от 4 560лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 2/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Р. А. Г. в размер от 1 225,92 лв. – разлика над присъдените 1082,54 лв. до претендирания размер от 2 308,46 лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 1/36 ид.ч. от 1578кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане, както и в частите, с които „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено да заплати допълнителни разноски в размери, както следва: 95,79лв. на Р. П. П.; 95,79лв. на Е. П. П., както и сумите: 1200лв. на Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 417 лв. – държавна такса за въззивното производство. Производството по делото в посочените му части следва да бъде прекратено. В останалата част, по молбата „Х. Х. Холдинг“ АД, чрез адвокат К. С., за отмяна на влязлото в сила решение №1050/14.07.2022г. по в.гр.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд в частите, с които, след частична отмяна на решение от 12.09.2017г. по гр.д№16971/2015г. на СГС, молителят е осъден да заплати на А. Л. П., О. Л. П., допълнителни обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, от невъзможност да ползват собствените им идеални части от 1578 кв.м. от площта на недвижим имот пл.№1472 кв., по плана на [населено място], м.“М. ливади“, вследствие на налагане на обезпечителна мярка по гр.д.№16651/2007г. на СРС, изразяваща се в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003г. на ЧСИ М. Б., рег. №... в КЧСИ, и образувано като изп.д.№758/2008г. по неговия опис, в частта относно премахване на две временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от 340 кв.м от имот пл.№1472, както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от временна развойно техническа база, с идентификатор ....., попадаща със застроена площ от 400 кв.м в имот пл.№1472, претърпени в периода от 30.10.2010г. до 17.06.2015г., както следва: на А. Л. П. в размер от 14 369,41лв. – разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендирания размер от 27 360лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 12/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на О. Л. П. в размер от 14 369,41лв. – разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендирания размер от 27 360лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си 12/36 ид.ч. от 1578 кв.м от площта на недвижим имот пл.№1472, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; както и в частите, с която „Х. Х. Холдинг“ АД е осъдено да заплати допълнителни разноски на А. Л. П. и О. Л. П. в размер на 800лв. – адвокатско възнаграждене и 277,98лв. – държавна такса по насрещната въззивна жалба, производството по делото следва да бъде спряно до влизане в сила на прекратителното определение, което е от значение за определяне предмета на производството. Мотивиран от горното, съдът