Определение № 9888 от 20.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане с молба на „Съдружие-ПУЦ“ ЕООД –гр. Добрич, подадено чрез пълномощника адв. Д. Илиева, за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноските в размер на 1600 лева, които страната е направила в съдебното производство пред Административен съд – Добрич. Ответникът - главният архитект на община Добрич, е представил отговор със становище за неоснователност на искането. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Съдружие-ПУЦ“ ЕООД против решение № 433/24.11.2023 г., постановено по административно дело № 4/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич. С постановеното от касационния съд решение, предявената жалба е уважена, като е отменено първоинстанционното решение и на осн. чл. 222, ал.1 АПК е отменен и оспореният административен акт – виза за проектиране № С-908/20.12.2022г., издадена от главния архитект на община Добрич. С касационната жалба и с молба, представена в съдебно заседание, пълномощникът на дружеството е направил искане за присъждане на „сторените по делото разноски“ /цитат/ и е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в който са включени сумите, платени за държавна такса в размер на 370лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв. или разноски общо за 1620лв. С постановеното решение, касационната инстанция е присъдила в полза на искателя разноските в пълният им размер по приложения списък. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на техния размер, а не за допълване на решението в тази част, както неправилно е посочил искателят. Надлежно искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските би било налице в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страната за разноски, каквато не е настоящата хипотеза. На следващо място, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 80 ГПК, съгласно която страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От една страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. От друга страна, този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени,т.е. в списъка, страната е длъжна да посочи всички претендирани от нея разноски, в това число и разноските, извършени пред първостепенния съд, който е Административен съд – Добрич в конкретния случай. След като с решението, чието изменение се иска е присъден пълният размер на разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, то не е налице основание за изменение на техния размер посредством увеличаване. Съдът няма ангажимент да сумира разноските по различни списъци, приложени по делото, а е длъжен да се съобрази със списъка, представен към момента на приключване на устните състезания в открито съдебно заседание, съответно – към произнасяне със съдебен акт. В този смисъл е приетото с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Пропускът на страната да включи в списъка за разноски и тези, направени в първоинстанционното производство, не може да бъде вменен като пропуск на съда при присъждането им и води до неоснователност на искането по чл.248, ал.1 ГПК. Предвид изложените мотиви, предявеното искане на „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,