Определение № 94 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 497/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. П. Н. П. е подал частна жалба срещу определение № 1* от 9.07.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Б. окръжен съд, с което е върната касационната му жалба поради наличието на хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. Инвокира оплакване за неправилност на определението поради липса на мотиви. Ответника И. Г. Б. е депозирал отговор по касационната жалба, но не е взел становище по частната жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата е неоснователна. Съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК въззивният съд администрира жалбата и я връща при определените в текста условия, включително и когато е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, т.е. обжалваемият интерес е под 1 000 лв. В конкретния случай е предявен иск за собственост на имот, чиято данъчна оценка е 105, 80 лв., която е установена с удостоверение за данъчна оценка № 0* от 22.08.2006 г. на “МДТ” община “.. Липсва друга обосновка на размера на обжалваемият интерес и затова съдът се е водил от представената данъчна оценка. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не е допустимо касационно обжалване на решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Касираният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,