Определение № 256 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 337/27.07.2016 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 587/2016, с което е отменено решение № 338/14.05.2016 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 3719/2015, като са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Г. П. от РАК и адв. А. М. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението му да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти и за допустимостта на свидетелски показания за доказване на липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, както и по материалноправните въпроси за съдържанието на заповедта за уволнение, съответно за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС. Ответникът по жалбата С. А. Ф. от [населено място], представляван от адв. В. К. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „Мениджър събиране на вземания“ в дирекция „Управление на риска“, управление „Необслужвани кредити“, отдел „Необслужвани кредити – Банкиране на дребно“, екип „Събиране на вземания – Бизнес клиенти“. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изложил мотиви относно това с кои свои конкретни действия или бездействия служителят е демонстрирал липсата на изброените в нея професионални качества или умения, както и не е посочил до какъв резултат, негативен или неблагоприятен за банката, са довели тези негови действия, респ. бездействия. В заповедта е цитирана карта за оценка на ищеца за периода от 01.01.2014 до 31.12.2014 г., в която се сочи, че ищецът отговаря в непълна степен на изискванията за представяне, без да е налице конкретика относно това кои факти и обстоятелства, свързани с работата на ищеца, са довели оценяващия го мениджър до сочения извод. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели са установени слабости в неговата работа, но въззивният съд е приел, че дори да са доказани фактите, изложени от двамата свидетели, не е доказано точно тези посочени слабости да се дължат на липсата на изискуемите се за ефективно изпълняване на работата професионални качества и умения, след като такива нито са посочени в заповедта за уволнение, нито работодателят препраща към докладни записки или други документи, установяващи неефективното изпълнение на служебните задължения на ищеца, поради което не е доказано наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Изложени са съображения, че общите формулировки при прекратяване на трудовото правоотношение на цитираното основание са недостатъчни и водят до незаконност на уволнението. Доказването на конкретни данни и слабости в работата на служителя, когато те не са посочени в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, или в конкретен документ/документи, към които тя препраща, не може да санира пороците на тази заповед и да обоснове извода, че работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. Като е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е лишена от конкретика и резултатът от твърдяната липса на посочените в нея качества при ищеца също е посочен прекалено общо, а документът, който работодателят сочи като доказващ неспособността на ищеца да изпълнява в задоволителна степен служебните си задължения също съдържа само общи констатации, без да са подкрепени с определени факти и резултати, въззивният съд е приел, че оспорваната заповед е немотивирана и следва да бъде отменена. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение