Определение № 10848 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Ц. И. Б., чрез пълномощника адвокат И. Иванов, против Определение № 13831/ 05.08.2024г. по административно дело № 6645/ 2024г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата против мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община да извърши заверка на молба-декларация вх. №РВТ24-МД94-30/29.03.2024 г.за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Определението се обжалва в частта, в която е отхвърлено искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски, поради недопустимост на така подадената жалба, поради просрочие. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се доводи, че жалбата не е била просрочена, както се твърди. Прави се искане за отмяната на определението на съда и уважаване на искането. Ответникът в писмен отговор счита подадената частна жалба за неоснователна и необоснована. Моли да се отхвърли подадената жалба и да се остави сила определението на съда. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който прегражда по– нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е приел, че жалбата до съда срещу мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община да извърши заверка на молба-декларация вх. №РВТ24-МД94-30/29.03.2024 г.за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка е съставена и подадена на 25.06.2024г. - т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК, считано от формирането на мълчалив отказ. Съдът е счел, че срокът се брои от датата на подаване на искането за извършване на административната услуга, а именно 29.03.2024 г., като срокът за обжалване е едномесечен от датата на която административният орган е следвало да се произнесе, което в случая е било до 05.05.2024 г. Намерил, че е налице хипотезата по чл.159, т.4 и т.5 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като просрочена и подадена при отпаднал правен интерес, поради което е оставил без разглеждане и искането за присъждане на сторените от страна на частния жалбоподател разноски. Налице била процесуална пречка от категорията на абсолютните, за наличието, на която съдът следи служебно. Определението е правилно. От страните не се оспорва, че исканата административна услуга е извършена от административния орган, макар и след изтичане на срока по чл. 57, ал.2 от АПК, поради което правният интерес от оспорване на мълчаливия отказ е отпаднал. Спорът е относно обстоятелството, дали жалбата на Ц. Б. е просрочена или не. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Правилно административният съд е приел, че в случая подадената жалба е просрочена - чл.159, т.5, във връзка с чл. 149, ал.2 от АПК. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка. Следователно по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорването пред съда на мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга е просрочено, тъй като правото на жалба не е упражнено в срок, поради което е оставил без разглеждане искането за присъждане на разноски. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че срокът следва да се брои от датата на подаването на отговор-молба от дата 03.06.2024 г., с която е отказано предоставянето на исканите от ответната страна допълнителни документи и е изразено становище, че административният орган е задължен единствено да извърши административната услуга, а не да изземва компетентността на нотариуса във връзка с процедурата по чл.587 и сл. от ГПК. Срокът за извършване на исканата административна услуга е започнал да тече от датата на подаване на заявлението вх. №РВТ24-МД94-30/29.03.2024 г за заверка на молба-декларация. Последващата молба от 03.06.2024 г. няма характер на нова молба за извършване на административна услуга. Освен това и в самата жалба на Ц. И. Б. подадена до АССГ изрично пише, че се подава именно във връзка с молба-декларация с вх. №РВТ24-МД94-30/29.03.2024 г. Срокът за произнасяне по така подадената молба, съгласно чл.57, ал.2 от АПК е бил до 7 дни от датата на започване на производството, а съгласно чл.149, ал.2 от АПК е едномесечен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Следователно, срокът за извършване на административната услуга е бил от 29.03.2024 г. до 05.04.2024 г., а срокът за обжалване на мълчаливия отказ – до 05.05.2024. Жалбата до АССГ е от дата 25.06.2024 г., т.е след изтичане на едномесечния срок. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение