Определение № 3433 от 03.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 480/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Костадиновска, гражданка на Република Северна Македония, с постоянен адрес в Скопие, [улица], подадена чрез упълномощен представител адв. И. Стойчев, против Определение № 1330 от 12.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1022 по описа на Административния съд София-област за 2022 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Костадиновска против Предложение на министъра на правосъдието да не се издаде указ по чл. 34 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) от Президента на Република България за придобиване на българско гражданство на Костадиновска по административна преписка № 11414/2019 г. и производството по делото е прекратено. Наред с това жалбоподателката е осъдена да заплати на Министерство на правосъдието 80, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение. Отправя молба касационната инстанция да приеме, че делото й е подсъдно, съответно да разгледа жалбата й против предложението на министъра на правосъдието по същество. Посочва, че с разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗБГ законодателят е въвел специална подсъдност, различна от общата такава по чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и отнасяща се единствено до случаите, в които се обжалва непроизнасяне на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 ЗБГ и прекратяването на производството пред него – т.е. въпроси по движението на делото, които имат ниска фактическа и правна сложност. Навежда доводи, че предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК в качеството му на индивидуален административен акт. Посочва, че нито разпоредбата на 35, ал. 5 ЗБГ, нито друга правна норма от действащото законодателство не изключва от съдебен контрол предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ. Счита, че това предложение няма характер на акт по чл. 21, ал. 5 АПК и не се явява подготвителен по отношение на завършващия процедурата по ЗБГ указ на Президента. Квалифицира предложението на министъра като конкретно волеизявление на централен административен орган със специална компетентност в областта на правосъдието, което, поради това че, в случая, не удовлетворява молбата й за придобиване на българско гражданство, засяга неблагоприятно правната й сфера, съответно е налице правен интерес от обжалване. Позовава се на задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, дадено с Решение № 21 от 26.X.1995 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 18/1995 г. Претендира присъждане на разноските за производството по частната жалба, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по частната жалба – Министърът на правосъдието с адрес в София, ул. ••• не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. По основателността й, приема следното: Административният съд София-област е приел, че е сезиран от Костадиновска с жалба против предложение на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ за отказ за издаване от Вицеперзидента на Република България на Указ за придобиване от Костадиновска на българско гражданство по натурализация. За установено по делото от фактическа страна, съдът е приел, че на 17.04.2019 г. в дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието е постъпила от М. Костадиновска, гражданка на Република Северна Македония, молба за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ. С лицето било проведено интервю от експерт в дирекцията, образувана е преписка с peг. № 11414/2019 г. по описа на министерството. Административната преписка е насочена по електронен път към Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерство на вътрешните работи на 31.05.2019 г. (л. 110 от адм. дело № 7132/2022 г. по описа на Върховния административен съд), които са изразили писмени становища. Становището на МВР е получено в Министерство на правосъдието с писмо, рeг. № 536400-21602/25.11.2020 г., а това на Държавна агенция „Национална сигурност“ – с писмо, рeг. № М-15489/28.11.2019 г. (от л. 102 до л. 109, пак там). От документите в представената от Министерство на правосъдието административна преписка, съдът установил, че Костадиновска е представила Удостоверение от Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) № 13856010020180627, издадено въз основа на документ от Сдружение „Македонско-Българско Приятелство“ - гр. Битоля, в което е отразено, че лицето е от български произход. С молба от 18.02.2020 г. (л. 79-86, пак там), от страна на Костадиновска са приложени допълнителни документи – документ, издаден от Сдружение „Македонско-Българско Приятелство“ – гр. Битоля и актове за смърт на майката и дядото на жалбоподателката. Във връзка с установяване изпълнението на законовите изисквания за уважаване на молбата й за придобиване на българско гражданство, жалбоподателката с молба, получена в Министерство на правосъдието на 26.10.2020 г. (л.87-92, пак там), представя допълнителни документи – Решение за промяна на фамилното име на майката в акта за раждане на Костадиновска и акт за раждане на молителката, издаден след изпълнение на това решение. Административният съд е установил, че молбата на жалбоподателката е разгледана на заседание на Съвета по гражданството, като същият е счел, че е необходимо да бъдат събрани допълнителни доказателства и възложил извършване на допълнителна проверка на представеното от ДАБЧ удостоверение за български произход на Костадиновска. Чрез съобщение на Интернет страницата на Министерство на правосъдието, публикувано на 14.07.2021 г., на молителката била предоставена възможност, ако разполага с други документи, с които да удостовери българския си произход, да ги представи в ДАБЧ в срок до 08.10.2021 г. С оглед на това съобщение, Костадиновска, с молба от 07.10.2021 г. (л. 93-101, пак там) е представила допълнителни документи – удостоверение за българско гражданство на Б. Димитрова, с която молителката има общ възходящ роднина, декларация, че при преброяването в Република Северна Македония през 2021 г. е декларирала, че е с българска принадлежност, както и актове за раждане на родителите на Б. Димитрова. С писмо, изх. № 12-06-1045-1/07.12.2021 г. ДАБЧ уведомява Съвета по гражданството, че удостоверението за български произход на Костадиновска е издадено на основание удостоверение от българско дружество. След получаване на допълнително представените от жалбоподателката документи, както и на тези, събрани служебно, молбата на Костадиновска е разгледана отново на заседание на Съвета по гражданството, като с решение по Протокол № 5/2022 г. Съветът дал мнение молбата за придобиване на българско гражданство на лицето да не бъде уважена, тъй като няма категорични данни за наличието на възходящ българин. Съобразно становището на Съвета по гражданството, обективирано в Протокол № 5/2022 г., министърът на правосъдието направил предложение до Вицепрезидента на Република България за отказ за издаване на Указ за придобиване на българско гражданство от Костадиновска – л. 111 от адм. дело № 7132/2022 г. по описа на Върховния административен съд. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подадената от М. Костадиновска жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който не е включен в обхвата на правото на оспорване по съдебен ред, доколкото предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представлява индивидуален административен акт, с който се завършва процедурата по предоставяне на българско гражданство. Счел е, че предложението е елемент от сложния фактически състав по издаване на акт за придобиване на българско гражданство и има сезираща Президента на Република България функция, съответно подготвителна функция във връзка с издаването на крайният акт – Указът на Президента. Мотивирал се е, че това предложение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, от ал. 1 до ал. 4 АПК, както и не е акт, за който законодателят е предвидил съдебен контрол по реда на АПК чрез посочването му в специална правна норма, каквато е тази по чл. 35, ал. 5 ЗБГ. Подчертал е, че с разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗБГ е нормативно регламентирана само правната възможност за оспорване на административнопроизводствените действия по движение на производството по издаване на предложението по чл. 34 ЗБГ, както и актът, с който административното производство се прекратява. Посочил е, че в жалбата на Костадиновска се съдържало признание, че предложението, което министърът на правосъдието прави до Президента на Република България за издаване на Указ за придобиване или на отказ да бъде издаден Указ за придобиване на българско гражданство, е сложен фактически състав, състоящ се от множество процесуални действия и от издаването на множество междинни актове, които актове обаче нямат характеристики на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежат на съдебен контрол. Отхвърлил е, като неоснователни твърденията на жалбоподателката, че в рамките на административната фаза от производството, завършващият акт е този по чл. 34 ЗБГ – предложението на министъра на правосъдието, а характер на подготвителен акт има становището на Съвета по гражданството и че именно то има характер на акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Счел е, че в конкретния случай е налице особена хипотеза, когато законодателят е предвидил съдебен контрол за ограничен кръг, изрично посочени междинни актове и процесуални действия, които, съобразно чл. 21 АПК, нямат характеристики на индивидуални административни актове и не би следвало да бъдат актове, годни за съдебен контрол по реда на АПК. Формирал е решаващия извод, че предложението на министъра на правосъдието до Президента на Република България за издаване на Указ за придобиване на българско гражданство или за отказ за придобиване на такова не представлява акт, подлежащ на съдебен контрол. След като липсвал акт, годен предмет на оспорване, според съда били налице предпоставките, регламентирани в чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на жалбата на Костадиновска, без разглеждане като недопустима и за прекратяване на производството по делото. Предвид, преценката му за недопустимост на жалбата, е приел за безпредметно да обсъжда дали същата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК. На следващо място Административният съд София-област обсъдил възраженията на Костадиновска относно подсъдността на подадената от нея жалба. Отчел е, че с Определение № 8335/29.09.2022 г. по адм. дело № 7132/2022 г. по описа на Върховния административен съд, касационната инстанция вече се е произнесла по жалбата на Костадиновска, включително по доводите й относно подсъдността на жалбата, като в това определение е изрично посочено, че при установената от специалния закон – ЗБГ подсъдност, единствено компетентен да се произнесе, както по допустимостта, така и по основателността на жалбата е Административният съд София-област. Посочил е, че не са налице основанията, регламентирани в чл. 135, ал. 6 АПК, да се произнесе с определение, с което да приеме, че делото не му е подсъдно и да изпрати същото по компетентност на Върховния административен съд за решаване на спора от петчленен състав на касационната инстанция. Аргументирал се е, че направеното от Костадиновска уточнение, че жалбата й не е насочена против непроизнасяне на министъра на правосъдието или прекратяване на производството пред него, а срещу самото предложение по чл. 34 ЗБГ, не може да породи целения от жалбоподателката правен резултат и да доведе до квалифицирането на акта на министъра като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Не е приел доводите й, че Определение № 8335/29.09.2022 г. по адм. дело № 7132/2022 г. на Върховния административен съд е в противоречие с най-новата съдебна практика досежно компетентността на съда в производствата по чл. 35, ал. 5 ЗБГ. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК оставил без разглеждане подадената от М. Костадиновска, гражданка на Република Северна Македония, жалба против Предложение на министъра на правосъдието да не се издаде от Президента на Република България Указ по чл. 34 ЗБГ за придобиване на българско гражданство от Костадиновска и прекратил производството по делото. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Не се спори по делото, че административният орган е сезиран на 24.08.2018 г. от М. Костадиновска с молба за придобиване на българско гражданство с правно основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ и вх. № 12717 по описа на Министерство на правосъдието – л. 57 от адм. дело № 7132/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от Конституцията на Република България условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Този закон е Законът за българското гражданство (ЗБГ). Самото производство е сложен фактически състав, който обхваща няколко етапа и действия на различни институции от изпълнителната власт, като процедурата приключва с Указ на Президента на Републиката. Съгласно чл. 33, ал. 3 ЗБГ, Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“, които се изготвят в сроковете, посочени в чл. 35, ал. 3, от т. 1 до т. 6 ЗБГ. Съобразно вмененото му с чл. 34 ЗБГ задължение, министърът на правосъдието, въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение до Президента на Републиката за издаване на Указ или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с Указ на Президента на Република България, който влиза в сила от деня на издаването му – чл. 36 ЗБГ. Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Съобразно практиката на Върховния административен съд, предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същото има характер на подготвително действие – необходима част от производството по издаване на Указа на Президента. В този смисъл са Определение № 877/26.01.2015 г. по адм. дело № 560/2015 г. на петчленен състав и Определение № 13905/16.11.2017 г. по адм. дело № 7572/2017 г., потвърдено с Определение № 2827/06.03.2018 г. по адм. дело № 2222/2018 г. на петчленен състав. По аргумент от чл.35, ал.5, изречение последно ЗБГ, предложението на министъра на правосъдието е изключено от съдебен контрол по съществото му. Това тълкуване се подкрепя и от обсъжданията и изказванията на народните представители при гласуването на чл.35, ал.5 ( предишна ал.4) от ЗИДАПК ( № 754-01-16 от 01.06.2017г.). Видно от стенограмата от обсъжданията е, че народните представители считата, че съдът не може да се произнася по съществото на суверенната преценка в предложението на министъра на правосъдието. В този смисъл правилно е приетото от първоинстанционният съд, че подадената пред него жалба следва да се квалифицира като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия