Определение № 526 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат П. Кр. Й. като пълномощник на В. С. К. срещу определение № 1328 от 20.07.2010 г. по в. гр. д. № 113/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска то да бъде отменено по подробно изложени съображения.

Ответниците по частната жалба не са взели становища.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С решение № 155 от 07.04.2010 г. по в. гр. д. № 113/2010 г. Благоевградският окръжен съд:

1. обезсилил решение № 259 от 11.12.2009 г. по гр. д. № 358/2009 г. на Петричкия районен съд в частите, с които е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че А. П. К. и М. Т. К. са собственици на недвижим имот, подробно описан, и е отменен н. а. № 23, том I., рег. № 7371, дело № 391/2008 г., и прекратил производството в тези части поради недопустимост на исковете и

2. потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищците 535 лева разноски, от които 400 лева възнаграждение за един адвокат.

По повод молба по чл. 248 ГПК, подадена от ответницата, с обжалваното определение Благоевградският окръжен съд оставил без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Изложил е съображения, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на размера на присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение вече е обсъдено, а доколкото в молбата от не се навеждат нови доводи и факти, не е добавил други мотиви. По искането да бъде освободена от заплащането на каквито и да е разноски по делото, въззивният съд посочил, че при завеждане на делото за ищците е съществувал правен интерес от провеждането на установителен иск срещу ответницата, като последният е отпаднал едва в хода на производството в резултат на поправката на нотариалния акт, с който тя се е легитимирала за собственица на спорния имот. В този смисъл с поведението си е дала повод за завеждане на делото и независимо от последващите си действия, следва да отговаря за разноските, сторени от ищците.

Обжалваното определение е правилно.

Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Действително, в случая искът не е уважен, а след като е прието, че е недопустим, производството е прекратено. Обосновано на данните по делото и закона въззивният съд е приел, че и в този случай отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски е обусловена от наличието или липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК - ако се установи, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Данните по делото сочат, че снабдявайки се с нотариален акт № 23/2008 г. по обстоятелствена проверка, ответницата е дала повод за предявяване на установителния иск. Съдебното признание на действителното правно положение е резултат от действия след образуване на делото, като е допусната поправка в акта за собственост относно местонахождението на имота. Касае се за нови факти след предявяване на иска, независещи от ищците, поради които предявеният от тях иск за защита на оспореното от ответницата право се е оказал недопустим. Отговорността на разноски правилно е възложена на ответницата, макар съдебното производство да е прекратено, защото е дала повод то да се заведе.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.