Определение № 38 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 361/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Р. от[населено място], обл.М., чрез адв. С. В. С. от Пернишката адв.колегия със служебен адрес[населено място], ул. Х. Б. № 20 срещу въззивното решение на М. окръжен съд от 29.Х.2009 г. по в.гр.д.№ 358/2009 г. за потвърждаване на решението на М. районен съд от 25.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 613/2009 г. за увеличение на присъдената издръжка на малолетната му дъщеря Д. В. Г. чрез нейната майка и законна представителка П. Ц. Ц. от[населено място] от 50 лв на 70 лв месечна издръжка, считано от 19.ХІ.2008 г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката. Поддържат се оплаквания за неправилно и неточно прилагане на материалния и процесуалния закон. В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от законната представителка на малолетното дете П. Ц.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК видно от клеймото върху пощенския плик, с който е изпратена, но тя е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК в редакцията в Д.в. бр. 59/2007 г. до изменението й с Д.в. бр. 100/2010 г., тъй като обжалваемия интерес е в размер на 720 лв – 20 лв. месечна издръжка за 3 годишен период, т.е. под минимално предвидения размер от 1000 лв. за обжалване пред ВКС. Изчерпан е процесуалния път на инстанционен контрол спрямо посочения въззивен съдебен акт, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал.4 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение