Определение № 12858 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от Административен съд – Русе за това кой е компетентния съд да разгледа жалбата на Й. Йорданов – кметски наместник на [населено място] срещу Разрешение № 587/04.07.2023 г. на Министъра на енергетиката, с което е разрешено на „АС Бетон“ ЕООД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ "Острица", разположена в землището на [населено място], общ. Две могили, област Русе. Първоначално жалбата е била изпратена във Върховния административен съд, който със свое Определение № 9056/28.09.2023 г., постановено по административно дело № 7879/2023 г., позовавайки се на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК е приел, че делото е подсъдно на Административен съд – Русе, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на този съд. Административен съд – Русе е постановил Определение № 1035/11.10.2023 г. по административно дело № 568/2023 г., с което е приел, че при издаване на посоченото разрешение Министърът на енергетиката е упражнявал конституционно установените му правомощия по ръководство и държавно управление в сферата на управление на подземните богатства, поради което е счел, че делото следва да бъде разгледано от Върховния административен съд, поради което е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на подсъдността, счита, че спорът е родово подсъден на Административен съд – Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2, пр. 1 АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Съгласно чл. 125, ал. 2 КРБ, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г., при тълкуване на посочената норма от Конституцията е прието, че Върховният административен съд се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението, е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Според настоящия съдебен състав, при издаване на процесното разрешение за проучване на строителни материали, Министърът на енергетиката не е упражнил свое конституционно правомощие по ръководство и осъществяване на държавно управление. Както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд се касае за упражнено правомощие по чл. 53, ал. 4 ЗПД, с което се дава разрешение на търговско дружество да проучва подземни богатства, след получено одобрение от Министерския съвет на Република България. В специалния закон не се съдържа изрична разпоредба според която тези актове на министъра се обжалват пред Върховния административен съд като първа инстанция, напротив чл. 50б ЗПБ препраща към АПК относно редът за обжалването им, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2, пр. 2 АПК, следва, че подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Дейността по издаване на разрешение за проучване на подземни богатства от Министъра на енергетиката, не е сред посочените в Конституцията правомощия на този орган по ръководство и осъществяване на държавното управление, поради което повдигнатият спор е родово подсъден на Административен съд - Русе. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА И ЕМИЛ ДИМИТРОВ Не споделяме изводите на мнозинството от състава относно родовата подсъдност на Административен съд- Русе да се произнесе по жалбата на кметския наместник на с. Острица, община Две могили, обл. Русе срещу Разрешение № 587/04.07.2023г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС Бетон“ ЕООД, гр. Русе за проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ „Острица“, разположена в землището на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе. Приетото от мнозинството разрешение на спорния въпрос за подсъдността на делото по оспорване на Разрешение № 587/04.07.2023г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС Бетон“ ЕООД, гр. Русе за проучване на строителни материали –подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ „Острица“, в землището на с. Острица, обл. Русе е в противоречие с даденото в Решение № 8 от 23.04.2018г. на Конституционния съд по конст. дело № 13/2017г. задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията във връзка с отговор на въпроса: "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция?", както и на промените в законодателната уредба за правилата относно съдебния инстанционен контрол, включително и правилата за родовата подсъдност на административноправните спорове. В конституционното решение изрично е посочено, че с разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България на Върховния административен съд е предоставена една специфична функция, каквато не е предоставена на никой друг орган на съдебната власт, и това е функцията да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон. По-нататък в решението се уточнява, че Конституцията поначало не въвежда правила относно съдебния инстанционен контрол, включително и правилата за родовата подсъдност на административноправните спорове не са изведени на конституционно ниво. Този въпрос е регламентиран в устройствения закон – чл. 63, ал. 1 и 8 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.; посл. изм., бр. 15 от 16.02.2018 г.) и от процесуалния закон – чл. 132 от Административнопроцесуалния кодекс. Според нормативното тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 КРБ, дадено в цитираното конституционно решение в кръга на актовете, посочени в разпоредбата се включват тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. С последните изменения на разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) е доразвита уредбата на родовата подсъдност на административните дела. По-конкретно изменението на чл. 132, ал. 2, т. 2 предл. 2-ро АПК е изцяло в контекста на даденото от Конституционния съд нормативно тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. 1-во АПК-на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Съображенията ни за приложение на тази разпоредба при разглеждане на спора за родовата подсъдност на Върховния административен съд на оспореното Разрешение № 587/04.07.2023г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС Бетон“ ЕООД, гр. Русе за проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) намират опора в законодателната уредба на подземните богатства, на правомощията на компетентните органи по управление на подземните богатства и предоставяне на правата за подземните богатства, дадена в Закона за подземните богатства. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПБ подземните богатства са изключителна държавна собственост. Компетентен орган да предоставя права върху подземните богатства е министърът на енергетиката, който е единен орган по управление на подземните богатства съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПБ и е оправомощен по силата на закона да издава разрешения за търсене и за проучване, след одобрение от Министерския съвет (чл. 5, т. 1 ЗПБ). Посочените разпоредби очертават упражняването на конституционните правомощия по отношение на министъра на енергетиката - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, според която "Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия". В случая конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на подземните богатства на министъра на енергетиката са тези правомощия, които касаят осъществяването на държавната политика в тази област, а именно ръководство, координация, контрол. С оспореното в производството пред тричленния състав на ВАС решение на министъра на енергетиката безспорно се упражняват правомощия по контрол и по осъществяване на държавното управление, тъй като актът за предоставяне на права върху подземни богатства касае именно държавната политика и държавните интереси в областта на подземните богатства. Това е така, дори когато характеристиката на подземните богатства, предмет на разрешението, ги определя като общоразпространени богатства-строителни материали, след като законът ги поставя в обхвата на правомощията на министъра на енергетиката по управлението им. Във връзка с изложеното, считаме, че при издаване на оспореното разрешение министърът на енергетиката упражнява свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление, съответно дейността по издаване на разрешение за проучване на строителни материали по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, които са от категорията на общоразпространените полезни изкопаеми съгласно ал. 2 на чл. 2 и представлява осъществяване на дейност по държавно ръководство и държавно управление, което определя Върховният административен съд като родово компетентен да разгледа съдебноадминистративния спор. ДАЛИ ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ съдия ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА съдия ЕМИЛ ДИМИТРОВ