Решение № 603 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 437/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК. Образувано е по частната жалба на С. И. Г. и К. А. Г. – двамата от гр. С., чрез процесуалните им представители адв. Д, против решение № 474 от 29 май 2009 г., постановено по гр.д. № 976 по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2009 г., в частта му, с която касационната жалба на С. Г. е оставена без разглеждане. В частната жалба се сочи, че касационният съд не е взел предвид процесуалното качество на Г. – той е бил ответник по иска за установяване на нищожност на сделка и е бил удовлетворен от постановеното първоинстанционно решение, като не го е обжалвал; във въззивното производство е имал качеството на въззиваем-ответник и е получил съобщение, че може да обжалва решението, което е и сторил по отношение на решението на въззивния съд, което не го удовлетворява. Излагат се и съображения по неправилността на решението на въззивния съд. Ответниците Г. И. Г. и Н. Р. Г. – двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. И, в отговор по смисъла на чл. 276 ал. 2 от ГПК изтъква, че жалбата на К. Г. е недопустима, защото по отношение на нея е налице влязло в сила съдебно решение на ВКС; жалбата на С. Г. е допустима, но неоснователна, защото изложените доводи не са свързани с незаконосъобразност на постановеното решение в атакуваната му част. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима по отношение на частния жалбоподател С. Г., а за жалбоподателката К. Г. е недопустима. По касационната жалба на К. Г. е постановено решение на касационния съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Спорът по предявените от нея искове е разрешен. За Г. липсва правен интерес да атакува решението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационна жалба на друг касатор. Ето защо нейната частна жалба следва да се остави без разглеждане. За да постанови атакуваното решение в частта му с характер на определение тричленният състав на ВКС приел, че след прекратително определение на районния съд от 13 април 2005 г., предмет на делото са искове на К. Г. и отрицателен установителен иск на С. Г. срещу В. и П. Т.; Т. не са атакували първоинстанционното решение, с което искът на Г. е уважен; въззивна жалба подали други ответници – Г. и Н. Г., поради което предмет на въззивното производство са само исковете на К. Г., като същият е и предметът на касационното производство. Относимите обстоятелства по делото са следните: С първоинстанционното решение искът на С. Г. за установяване спрямо В. и П. Т., че не съществува право на собственост на Т. и Г. и Н. Г. върху дворно място, бил приет за основателен. Т. не атакували първоинстанционното решение. Въззивна жалба била подадена от Г. и Н. Г., но срещу частта от първоинстанционното решение по искове на К. Г. При това положение напълно основателно тричленният състав на първо гражданско отделение на ВКС съобразил, че предметът на касационното производство е същият, както предметът на въззивното, а именно – исковете на К. Г. Касационната жалба на С. Г. правилно е била приета за недопустима. Затова решението в атакуваната му част следва да се потвърди. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение